13 ИНФРАБИЛД 6'2025 пътна инфраструктура Варна-Изток и Варна-Запад е над 25км. Разнородната метеорологична обстановка в различните части на пристанището се дължи на различната топология на прилежащата брегова линия и обстоятелството, че някои от терминалите са разположени във Варненския залив, Варненското езеро, Белославското езеро или каналите които ги свързват. За съжаление съществуващите публично достъпни модели за прогнозиране на метеорологичната обстановка са с недостатъчна резолюция във времето, което ги прави не особено полезни за разнородните условия във Варненското пристанище. Поради това управлението на корабния трафик до голяма степен разчита основно на текущите данни за метеорологичната обстановка. За подобряване на ситуационната осведоменост на диспечерите на корабния трафик, екипа на ТУ-Варна създаде нова функционалност за локализирано предсказване на метеорологичните параметри в отделните части на пристанището с висока резолюция във времето (15 мин) и пространството (~1.5км). Реализирането на тази функционалност беше възможна благодарение на натрупани дългогодишни данни от метеорологичните станции на ДППИ и напредъка в AI-базирани методи за моделиране на информация. Изпитанията показаха, че така създадените локални AI-модели предсказват метеорологични параметри по-точно от публично достъпните сайтове. Отделно от това, в рамките на проекта ILIAD в пристанището бяха инсталирани нови сензори, създадени от естонски партньор TalTech, които позволяват да се оценяват в реално време хидрологичните параметри на морската среда за конкретните локации. Измежду тези, най-голямо значение при извършване на маневрите в плавателните канали имат силата и посоката на водните течения, поради което наличието на тази информация е важен нов елемент за подобряване на ситуационната осведоменост както на диспечерите, така и на капитаните и пилотите на плавателни съдове. Най-зрелищната разработка по проекта обаче си остават създадените висококачествени 3D модели и среда с виртуална реалност и добавена реалност на Варненския залив, Варненското и Белославско езеро и прилежащата им инфраструктура. За целта бяха използвани високотехнологични летящи дронове за заснемане на пристанището и фотограметрична обработка на стотици хиляди изображения. Резултатът е създаването на 3D модели с безпрецедентно високо качество, като визуално дигиталните модели са почти неразличими от истинските обекти в реалния свят. Интересно е да се отбележи, че на определени места 3D моделите дори позволяват да се погледне на повече от метър под водната повърхност. Какви практически приложения очаквате да видите след успешното приключване на проекта? Една от новосъздадените прототипни системи интегрира технологии позволяващи проследяване скоростта на водните течения в определени части на пристанището, локално прогнозиране на видимостта, силата на вятъра и неговите пориви в конкретни части на пристанищния комплекс, подпомага ситуационната осведоменост на диспечерите управляващи корабния трафик и по този начин улеснява обективната оценка на риска при вземане на решение за допускане на всеки отделен плавателен съд. Експерименталният прототип на тази система е в процес на дългосрочни изпитания. Втората прототипна система създадена от екипа на ТУ-Варна интегрира технологии за виртуална и добавена реалност, високоточна локализация на плавателните съдове във времето и пространството, среда за моделиране на маневри на плавателни съдове и други инструменти подпомагащи ситуационната осведоменост на капитаните и пилотите на кораби при намалена видимост. Тази система, която използва специални очила с добавена реалност и прозрачни монитори, създава необходимата информация за сигурно преминаване на плавателните съдове през навигационните канали на Пристанищен комплекс – Варна дори при неблагоприятни метеорологични условия. Изпитанията в реални експлоатационни условия показаха, че новосъздадените функционалности значително облекчават навигацията на плавателни съдове. Бъдещи подобрения в точността на локализацията до ниво сантиметри ще отворят възможност за създаването на системи за автономно приставане на док и изцяло автономни плавателни съдове. Специално внимание заслужава и приложението I-See-Sea (ICC). Това е друга разработка, създадена от екипа на ТУ-Варна, която позволява събиране на информация, която автоматичните метеорологични станции и хидрологичните сензори не могат да дадат. Чрез това приложение гражданите могат да подават сигнали (снимки, текст, локация) за замърсявания с нефтопродукти, пластмаси или други отпадъци, да докладват за забелязани предмети във водата, представляващи опасност за хората, морските организми, или корабоплаването, да предупреждават за странни обстоятелства, или да подават информация за чистота на водата или метеорологичните условия на конкретен плаж. Тази информация се обобщава и визуализира в средата с добавена реалност за капитаните и пилотите на плавателни съдове, може да бъде използвана от диспечерите управляващи морския трафик, при оценка на риска свързан с провеждане на маневра на плавателен съд, за конкретната локация и времеви интервал. Важно е да се акцентира, че приложението I-See-Sea представлява много полезен инструмент, който ако бъде широко използван от хората им дава възможност ежедневно да допринасят за опазване на околната среда, или дори да се възползват от дребни битови удобства, напр. когато решават на кой плаж да отидат днес, поглеждайки актуалните данни от приложението. В заключение, какви очаквания имате и как виждате развитието на дигиталните технологии в близко бъдеще Посоката на развитие на технологиите очевидно е към пълна автоматизация на процесите, чрез използване на интелигентни автономни системи, които самостоятелно решават локално дефинирани проблеми. Това означава, че със сигурност ще ни се наложи да живеем и работим в свят, в който колаборираме с интелигентни автономни машини, които успешно се справят с предизвикателствата на околната среда и се стремят към подобряване на ефективността на взаимодействие с човека, където това е необходимо. Ролята на човека в бъдещия нов свят ще бъде различна – от оператор на машини, човекът ще се превърне в организатор на едно по-високо ниво на абстракция, задаващ дългосрочните цели и границите в които те трябва да се реализират. Автономните машини от своя страна ще имат задачата да намират оптималните решения и последователности от действия, които водят до постигане на зададените цели. В този контекст, създаването на цифрови двойници на световния океан, градовете и инфраструктурата е ключов етап от създаването на такива автономни системи. Някои съвременни учени са по-смели в прогнозите си допускайки, че постепенно хората и машините ще се слеят и в едно далечно бъдеще хомо сапиенс ще се трансформира до нов вид същество, с много по-солидни възможности да разбира света около себе си и да постига по-високи цели.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==