40 ЕНЕРГИЯ 3'2022 тура. В сравнение с околните балкански страни българската е най-добре добре развита. Факт е, че днешната мрежа от публични зарядни станции е толкова наситена, че с всеки един електромобил може да се стигне не само от София до Черноморския бряг, но и до всяко кътче на България при това с едно или две зареждания. Особено удобни са постояннотоковите бързи станции, позволяващи зареждането да стане за 30-40 мин - в рамките на почивката за кафе или друга освежаваща напитка. Това в никакъв случай не може да се каже за съседните ни държави, дори за Гърция. Основнатенденция в междуградската електромобилност е изграждане на все повече станции за много бързо зареждане на електромобили. Разчита на мощности от 80kW, 120kW и 150kW, а от началото на 2022г. Вече са налични и станции от 250 kW. Така българскитешофьори на електромобили ще могат да зареждат за 15-20 мин. Проблеми и възможности Сега има в България по-малко от 3000 електромобила, а според специалисти от бранша те биха могли да бъдат и 100000. Зарядните станции не са проблем - практиката показва, че те нарастват естествено с увеличаването на броя на електромобилите. Основната причина за малкия брой електромобили според представители на бранша е липсата на ясна и последователна държавна политика за електромобилността. Например заложеният отдавна 10-процентен минимум за електрически коли при обществените поръчки за автомобили на държавната и общинската администрация изглежда, че все още не може да се достигне. Редица общини се отказват от държавната помощ, тъй като офертите, които получават са с „неочаквано високи цени“. А реално за финансиране могат да кандидатстват централната администрация, териториалните й подразделения и общинските администрации. Всяка от тях може да подаде документи за максимум три превозни средства. да се поясни и моделът на потребление - как и къде потребителите предпочитатда зареждателектромобилите си. В градска среда 80% от европейците предпочитат да зареждат от станция вкъщи или на работа, а останалите 20% остават за публичната мрежа. В България процентът зареждащи вкъщи или на работа е 98, независимо от изключително благоприятното съотношение електромобили - зарядни точки. Оператори заявяват, че причината не е в цените за зареждане от публичната мрежа, тъй като те са значително по-ниски от западноевропейските. Такава може да се търси по-скоро в поведенческия модел на българските потребители. Нова тенденция е изграждането на т. нар. хъбове за зареждане на електромобили. В София например, където има около 200 публични зарядни точки, вече са инсталирани няколко станции от тип хъб. Това са мощни обществено достъпни станции, в повечето случаи за бързо зареждане, като всяка има между 6 и 10 зарядни точки. В края на 2021г. такива има в Бизнес център “Василеви”, Парадайз център, Офис парк “Експо 2000” и Офис център “Парк Лейн”. Очаква се през следващите няколко години хъбовете да стават все по-ключова и критична част от развитието на електромобилността, в т. ч. за появяването на повече фирми, предлагащи споделяне на електромобили (Car Sharing), преминаване на таксиметрови и други видове компании към електрически превозни средства, и др. подобни. Междуградска електромобилност Извън населените места се разчита найвече на обществено достъпната инфраструк- “ Делът на електромобилите в България и в Европейския съюз постоянно расте.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==