44 АГРОБИО техника 7'2021 Изисквания към качеството на водата във фермите Миризмата на водата се дължи на присъствието на разтворени във водата газове, минерални соли, органични вещества, активност на микроорганизми. Почти всички органични вещества, особено течните, имат миризма и я предават на водата. Вкусът на водата може да бъде горчив, солен, сладък и кисел. Мирисът на водата може да бъде от естествен или изкуствен произход. Естественият произход се дължи на растения или животни, които измират във водата, изгниват и се утаяват. Изкуственият произход се дължи от намесата на външни фактори. За преценка на мириса се използва следната петобална скала. 0-лев бал (няма мирис) ,1-ви бал (много слаб, почти неоткриваем от хората, но се забелязва при лабораторни условия), 2-ри бал (слаб, осезаем за потребителите мирис), 3-ти бал (забележим леко осезаем мирис, предизвиква съмнения, свързани с чистотата), 4-ти бал (силен мирис, усеща се от потребителите и прави водата неприятна на вкус), 5-ти бал (мирисът е толкова силен, че прави водата непригодна за пиене). За води от подземни водоизточници използвани за поене на животните, миризмата на водата не трябва да е повече от 2 бала, притемпература 20°C. Интензитетът на миризмата и вкуса трябва да бъде слаб и приемлив за животните. С повишаване на температурата, миризмите и вкусовете се засилват. Мътността на водата се дължи на съдържанието на фино-диспергирани примеси - пясък, глина, хумус, планктон, водорасли и др. Тя също трябва да е приемлива за животните - не повече от 2mg/l. Водата за поене трябва да бъде прозрачна/безцветна. Цветът е естествено свойство на природната вода. Основен показател за замърсяването на водата е нейния цвят. Той се обуславя от разтворените в нея соли и органични съединения. При малки дълбочини водата е безцветна, но при по-големи дълбочини тя придобива синьо-зеленикав цвят. Измерването се извършва чрез сравнение със стандартни разтвори. Водородниятпоказател pH, е измерител за киселинността или алкалността на водата (активна реакция). рН на природната вода се определя, от съотношението на концентрациите на бикарбонатните аниони и свободния въглероден диоксид. За питейната вода pH трябва да бъде от 6,5 до 9,5. Подземните води са алкални. Качествената вода за поене на животните трябва да има неутрална или слабо алкална реакция (рН в диапазона 6,5-8,5). Твърдостта на водата се и проникване на негодна питейна вода от горните пластове. Водата, прониквайки през пропускливите слоеве се освобождава от суспендирани частици и микроорганизми (процесът на самопречистване) и се обогатява с минерални соли, микроелементи, въглероден диоксид (воден разтвор). В резултат на това придобива високи качества за пиене. Тази вода е добре защитена от повърхностно-почвено замърсяване и дебитът е с достатъчно високи стойности. В животновъдството използваната вода се получава предимно от подземни водоизточници. Изборът на подземен водоизточник трябва да отговаря на следните изисквания. Водата да е с добро качество и в достатъчно количество за пълно удовлетворяване нуждите на фермите. Водоизточникът трябва да бъде разположен възможно найблизо до водоснабдителното съоръжение и в условия, които отговарят на санитарните изисквания. Когато се избира подземен източник на водоснабдяване, вниманието трябва да се фокусира върху използването на междупластови (напорни) подземни води, надеждно защитени от външно замърсяване. При липса или невъзможност за използване на подземни води (големи дълбочини и т.н.) в такива случаи трябва да се избират други повърхностни източници на водоснабдяване в последователност - реки, изкуствени водоеми, езера. Тези водоизточници обикновено са доста замърсени и не са надежден източник за водоснабдяването на фермите. В случай, че те се използват, е необходимо да се строят пречиствателни съоръжения и устройства за обеззаразяване на водата. Показатели за оценка на качеството на питейната вода Традиционно за оценка на качеството на питейната вода се използват органолептичните, химическите, санитарно-бактериологичните и радиологичните показатели. Органолептичните показатели за качеството на водата включватмиризма, цвят и мътност. Химическите показатели характеризират химическия състав на водата. Обикновено в броя на химическите показатели се включват водородният покзател - рН на водата, твърдостта, алкалността, минерализацията, както и съдържанието на основните йони. Санитарно-бактериологичните показатели включват замърсяването с фекални колиформи - Еscherichia Coli. Изследват се и радиоактивните изотопи в питейната водарадон, тритий, обща алфа- и бета-радиоактивност.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==