животновъдство 43 АГРОБИО техника 7'2021 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А способността да стимулира дейността на отделителния апарат на стомашно-чревния тракт и при силна жажда предизвиква отрицателна физиологична реакция. Промяната в стойността на рН променя вкуса на водата и често може да доведе до намаляване на консумацията й от животни. Вследствие на това се намаляват нормите за наддаване на тегло. Когато общото съдържание на соли (бикарбонати, карбонати, сулфати, хлориди) във водата надхвърли допустимите граници (както увеличение, така и намаляване на стойността), вкусът на водата може да се подобри, но това в крайна сметка може да доведе до храносмилателни разстройства. Увеличаването съдържанието на някои тежки метали винаги е свързано със значителни здравословни проблеми и намаляване на продуктивността. Например, алуминият с високо съдържание може да замени фосфора, намалявайки неговата адсорбция, което забавя образуването на кости и предопределя чревни проблеми. Високото общо съдържание на желязо значително променя вкуса на водата, причинявайки забавяне на растежа. Излишъкът от калций може да причини функционални нарушения, да наруши смилаемостта на храната, да причини диария и хиперкалциемия, да наруши общия баланс на минералните вещества. Излишъкът от натрий може да превъзбуди нервната система и да доведе до парализа. Високите концентрации на соли-натриев хлорид и калиев хлорид, предопределят ускоряването на пулса и дишането, заедно с отказ от храна и поене. Нитратите може да се използват в търбуха като източник на азот за синтеза на бактериален протеин, но също така те се редуцират до нитрити. Ако попадне в тялото, нитритът намалява кислородния капацитет на кръвта, което в тежки случаи може да доведе до хипоксия. Той също разгражда витамин А в организма. Нитратите и нитритите могат да причинят значително отравяне. Симптомите на отравяне с нитрати или нитрити са задух, ускорен пулс, пяна в устата, гърчове, цианоза на лигавиците и шоколадовo-кафява кръв. Наред с химическите показатели на питейната вода, един от най-важните показатели за нейното качество е бактериалното замърсяване. Водата не трябва да съдържа причинители на каквито и да е опасни заболявания, а съдържанието на условно патогенна микрофлора трябва да се контролира стриктно. Бактериалното замърсяване на водата се влияе от източника на нейния произход, както и от използваната система за водоснабдяване, нейната структура и методи за пречистване и канализация. Водни източници за поене на животните Животновъдните ферми могат да получават вода по два основни начина - чрез свързване към водопроводната мрежа на най-близкото селище или от самостоятелно изградена водопроводна мрежа със собствен водоизточник - сондаж на подземни води. Водоизточникът се избира след химичен, физичен и бактериологичен анализ на водата. Препоръчва се водата за поене да има температура от 8 до 15°C, да бъде чиста, прозрачна, да има приятен вкус, малко количество физически примеси, да не съдържа патогенни микроорганизми. Санитарните изисквания се удовлетворяват най-добре от вода, която е изпомпана между два непроницаеми почвени пласта от дълбочина между 50 и 150m. Това са така наречените дълбоки сондажи с диаметър 350mm или повече. Стените им са обезопасени с обграждащи стоманени тръби, предпазващи го от срутване
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==