животновъдство 45 АГРОБИО техника 7'2021 Р Е К Л А М А натна окисляемост на водата за поене, не трябва да надвишава 5mg кислород на литър. Количеството на патогенните микроорганизми във водата определя нейното биологичното замърсяване. Такава вода се явява източник на заразяване на животните с инфекциозни болести. В безопасната вода за поене, ако са открити бактерии, съдържанието на колониите от бактериите като „колонообразуващи единици“ - КОЕ, в 1 милилитър(микробно число) при 22°С, не трябва да превишава 100КОЕ. На шерихияколи (Е.сoli) - не повече 100КОЕ/ml. В използваната вода от подземни водоизточници произхождаща от различни геоложки райони, е възможно да има естествени радиоактивни изотопи-продукти на разпадането на уран и торий, в много малки количества. Основният естествен източник на радиация е радона. Друг източник на естествена радиация е трития. Той е радиоактивен изотоп на водорода, с атомна маса 3. Безопасните здравословни параметрични стойности за радона и трития във водата, са 100Bq/l. Максималното контролно ниво на безопасната обща алфа-радиоактивност на водата е 0,1Bq/l, а на общата бета-радиоактивност на водата, е 1,0Bq/l характеризира с наличието на магнезиеви и калциеви катиони в нея. Сумарното съдържание от разтворими калциеви и магнезиеви соли, се нарича „обща твърдост“ на водата. При животните твърдата вода често причинява нарушения в работата стомашночревния тракт, особено ако съдържа много магнезиев сулфат. Общата безопасна твърдост на водата от подземни водоизточници за поене на животните трябва да бъде до 12mg(Sum)qv/l (12 милиграм-еквиваленти/ литър) или 34°dH (1-немски градус се равнява на 10mg калциев оксид/литър). Водата се нарича мека, акотвърдостта й не надвишава 4,28mg(Sum)qv/l или 12°dH. Остатъкът от сухо вещество(след изпаряване) характеризира степента на минерализация на водата, т.е. общото съдържание на разтворени вещества в нея. В 1литър вода за поене трябва да има сухи остатъци не повече от1000-1500mg. Общото съдържание на желязо във водата-не по-голямо от 0,3mg/l, а съдържанието на манган-не по-голямо от 0,1mg/l. Съдържанието на хлориди във водата-не по-голямо от 350mg/l, а на сулфати-не по-голямо от 500mg/l. Безопасната санитарна концентрация на нитратите във водата-не по-голяма от 45mg/l, на нитритите-не по-голяма от 3,3mg/l, на амоний-не по-голяма от 2,6mg/l. Окисляемостта на водата се определя от количеството на изразходвания кислород за окисляването на съдържащите се в нея органични и неорганични вещества под действието на различни окислители. Съществуват няколко метода за определяне окисляването на водата, като перманганатен, бихроматен, йодатен. Названието на метода зависи от използвания окислител. В практиката на пречистване на водата широко се използва перманганатния метод на окисление. Колкото повисока е стойността на перманганатната окисляемост, толкова повисока е и концентрацията на замърсителите. Безопасната перманга-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==