56 агробиотехника е а ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 2'2017 Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А Съвременни тенденции в световен мащаб Биологичното земеделие се радва на все по-голям интерес от страна и на потребителите, и на производителите. Причините все повече хора да търсят качествени биопродукти са различни - някои са загрижени за екологичното равновесие, а други - за своето собствено здраве. Според доклада “Светътна биологичното земеделие 2016”тенденциите са площите, заети с биоземеделие, да се увеличават. В момента общо 43,7млн. хектара в 172 страни са сертифицирани за производство на биохрани. Нещо повече - този ръст е устойчив, тъй като от 1996 година до днес не се е наблюдавал застой или спад, дори в най-тежките години на икономическа криза. Над 90% от произведените биопродукти в световен мащаб отиват при потребители от Европа и САЩ. Любопитно е да се отбележи, че там търсенето е по-голямо от предлагането, затова се налага внос на биопродукти, най-често месо и млечни продукти от Южна Америка, Азия и Австралия. Най-големи площи са предназначени за производството на кафе, маслини, орехоплодни, грозде, какао, ягодоплодни, медицински растения, ароматни растения и дървесни овощни видове. Около 1/3 от сертифицираните площи за биологично земеделие в света се намират в Австралия и Океания. Най-голям ръст пък се наблюдава в Латинска Америка и Африка. Тъй като пазарътна биологични продукти бележи среден ръст от 15% годишно, то не е чудно защо държавите отЦентрална и Източна Европа също се опитват да напреднат в този сектор, независимо какво им костватова. Основната грешка, коятотези страни допускат обаче, е развитие на износа и пренебрегване на възможностите, предлагани от техния вътрешен пазар. В резултат на тази тенденция биопроизводителите трудно възвръщатинвестициите си, а местните потребители не купуват техните стоки заради прекомерно високата им цена. На фона на тази информация би било интересно да проследим как се развива биологичното земеделие в нашата страна. Развитие на биологичното земеделие в България През 1965 година към Института за защита на растенията се създава първото в България учреждение за проучване на биоразнообразието на агроекосистемите. Десет години по-късно - през 1975 година - тази дейност се разширява чрез изграждане на първите биолаборатории за производство на насекоми за биологична защита на растенията. Тези два факта поставятосновите за развитието на екологосъобразните практики в нашата страна. Въпреки че все още сме далеч от лидерите в биологичното производство, бихме могли да черпим идеи от техния опит. За да се преориентираме от конвенционално към интегрирано и биологично производство, бихме могли да приложим похватите, използвани от страни като Полша, Чехия и Балтийските републики. Тяхното земеделие наподобява българското по редица параметри, ето защо тъкмо техните прийоми биха били най-ефективни за нашите цели. Считано от 2003 година, разрастването на този сектор в България е постоянно, като броят на сертифицираните за биоземеделие площи и оператори непрекъснато се увеличава. Към 2016 година 1,5% от използваемата земеделска площ в страната е сертифицирана като подходяща за биологично земеделие. Освен това 5% от регистрираните земеделски стопани имат право да се занимават с тази дейност. ɋɤɥɸɱɜɚ ɞɨɝɨɜɨɪɢ ɡɚ ɩɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɨ ɧɚ ɪɚɡɫɚɞ Ʌɚɜɚɧɞɭɥɚ ɫɨɪɬɨɜH ɜɩɢɫɚɧɢ ɜ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɚɬɚ ɫɨɪɬɨɜɚ ɥɢɫɬɚ ɩɨɞɩɨɦɚ ɝɚɧɢ ɩɨ ɦɹɪɤɚ Ⱥɝɪɨɟɤɨɥɨɝɢɹ ɢ ɤɥɢɦɚɬ ɦɚɫɥɨɞɚɣɧɚ ɦɚɬɨɱɢɧɚ ɛɹɥ ɪɚɜɧɟɰ ɢ ɞɪ Ƚɚɪɚɧɬɢɪɚ ɢɡɤɭɩɭɜɚɧɟ Ʉɨɧɫɭɥɬɚɰɢɢ ɡɚ ɛɢɨɥɨɝɢɱɧɨ ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɟ ɉɪɨɞɚɠɛɚ ɧɚ ɛɢɨɬɨɪɨɜɟ ɉɪɨɢɡɜɨɞɫɬɜɟɧɚ ɛɚɡɚ Ⱦɟɫɬɢɥɟɪɢɹ ɂɧɬɟɪɦɟɞ ɫ Ɇɚɧɨɥɨɜɨ ɨɛɳ ɉɚɜɟɥ ɛɚɧɹ ɬɟɥ ɋɩɟɰɢɚɥɢɫɬɴɬ ɜ ɛɢɨɥɨɝɢɱɧɨɬɨ ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɟ
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==