Свинеферми - от 20 000 до 200 000 броя животни, телеугоителни стопанства от 1 000 до 5 000 бр животни. Птицекомбинати от 200 000 до 300 000 птици (Славянския птицекомбинат). Селскостопанските работници се превърнаха в наемни работници със съответното „наемническо“ отношение към земята, инвентара, продукцията, качеството и пазарите. Производството се насити с техника, а нямаше работници за бране на царевица, грозде, домати, чушки. Разчиташе се на ученически, войнишки и бригади от административни служители. Положителното в този период беше силно развитата преработвателна промишленост и нейното съобразено териториално разположение. Модерни технологии и модерно оборудване. Осигури се пазарен дял в рамките на СИФ. Произвеждаше се много зърно - 7 000 000 тона годишно, много месо - около 600 000 тона общо. Като че ли всичко беше много добре. В същото време: - средните добиви на пшеница бяха 350 ÷ 380 кг/дка, царевица - 450 кг/дка, слънчоглед - 200 ÷ 220 кг/дка. Разходът за 1 кг свинско месо, живо тегло беше 5 ÷ 7 кг комбинирани фуражи. Средният млеконадой - 2 700 до 3 000 л от крава. Много далече от възможностите и достиженията в Европейските страни по това време. Тази организация беше наложена от партийно непогрешимите методи на управление, липсата на достатъчна информираност и затвореното и ограничено професионално управление на селското стопанство. Период - 1990 - 2000г. В България останахме верни на принципа „Смяната на политическата система се съпровожда с унищожаване на икономическата система“. Процесите от 1946 - 1950 г. се повториха в още по-уродливо управление на селското стопанство. Създадоха се „ликвидационни съвети“ за организираното му ликвидиране. Земята се „връщаше“ подборно. Фермите се разграбваха. Месокомбинатите колеха бременни крави и вадеха живи теленца. Нивите не се засяваха. Житните запаси не стигаха. Настъпи Виденовата зима с недостиг на хляб. Внесоха се 100 000 т жито от Полша, за да може да доживеем новата реколта. И започна периодът на възстановяване. Отново с непремерена държавна политика в селското стопанство. Период - 2000 г. до днес. Без държавни правила, регулиращи защитата на националното богатство - земя, гори вода, море, започнаха процеси на: - създаване на български „ латифундии“ - фирми, стопанисващи от 20 000 до 1 000 000 дка. Невиждана практика в Европа. - унищожаване на много добрата напоителна национална система. Язовирите се превърнаха в „рибарници“ за дребно производство, заплашващи живота на хиляди хора, села и градове; - с европейски „разпоредби“ кравите, свинете, птиците трябва да се изнесат зад пределите на селищата; ликвидира се „дворното“ лично стопанство; - плажовете и дюните се застроиха в пясъка, в морето, с граници на сградите - „прозорец в прозорец“; - горите се сечаха, палеха, извозват се зад граница като „горял дървен материал“; В основата на всичко беше „далаверата“ с националното богатство. Най-характерното за този „настоящ“ период е липсата на перспективно виждане за пропорционалното развитие на подотраслите в селското стопанство. Бих добавил липсата на цялостна перспектива на отрасъла селско стопанство. Принципът на „стимулиране“ на селското стопанство - „лева на декар“ , насочи интересите основно в производството на жито, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица. Технологията в тези култури е меко казано „лесна за всеки“. С много и добра механизация, добра агротехнология и десетина механизатора, в тези култури се получиха прекрасни резултати. Достигнаха се добивите на водещите европейски страни. „Трудните“ култури като боб, леща, грах, домати, чушки, лук, чесън, ябълки, „селскостопанската ни политика“ възложи на производителите в Китай, Македония, Гърция, Турция, Италия и други екзотични страни. Как тази наша непропорционална, неперспективна и непрофесионална селскостопанска политика ликвидира българското село? Да вземем за пример фермер, обработващ около 50 000 дка. Това е земята на 5 до 10 села, в които живеят 10 000 ÷ 20 000 човека. Този фермер обработва земята“механизирано“ с 15 от всичките 20 000 души в тези села. Останалите нямат препитание, защото нямат стимула за плодове, зеленчуци, за животни в личния двор, каквито стимули има зърнопроизводството. Селата опустяха, останаха само старите живи хора, училищата се обезлюдиха, изчезнаха овцете, кравите, козите. В макроикономиката има понятие „протекционизъм“ на отрасли. Прилага се, за да се запази пропорцията или защити местното производство. В селскостопанската ни политика ние създадохме „протекционизъм“ за постигане на „диспропорция“ и ликвидиране на селското съсловие. Това поправимо ли е? Да, при съответна държавна селскостопанска политика, използваща пълноценно даденото ни от БОГ - „земя и климат“. Р Е К Л А М Н А П У Б Л И К А Ц И Я
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==