Селскостопанската политика - ликвидатор на българското село Според Вас има ли България добри природни дадености за успешно селско стопанство? Земята, която населяваме и нейния климат са основния природен ресурс на страната ни. Достатъчно голяма част от територията ни е обработваема. Другата част заема обширни гори с ценни видове дървесни видове, реки с големи водни ресурси, превъзходни за изграждане на напоителни иригационни системи. Северната ни граница е най-голямата европейска река Дунав, а източната граница цялата е Черно море. Климатичните дадености на България се характеризират като граница на средиземноморския климат с характерния за Източна Европа континентален климат. Климатът ни определя като ариергардна средиземноморска страна. Обобщено казано, факторът „земя-климат“ ни е най-големият природен ресурс, който е даденост за успешно развитие на растениевъдство, животновъдство, рибовъдство, дърводобив, хранително-вкусова преработвателна промишленост, дървопреработване и туризъм – морски и планински. Според Вас, използваме ли тези ресурси за развитие на селското си стопанство? За съжаление, никога пълноценно и трайно. Защо, какви са причините? В отговора на Вашия въпрос е скрита непрофесионалната и икономически недовиждащата държавна политика, съсредоточена в Министерството на земеделието през последните 60 години. За да не бъда дългословен, ще Ви характеризирам кратко някои от периодите на тези 60 години и грешките на държавната селскостопанска политика. Период - 1944 - 1960г. Тотално унищожаване на частното фермерство и насилствено налагане на държавна „кооперативна“ организация на селското стопанство. Унищожаване на достиженията в зърнопроизводството, зеленчуците и плодовете. До 1940 - 1942 г Европа предпочита българските домати, чушки, грозде, пулпове от кайсии, пресни ягоди. Кооперативният начин на стопанисване на земята е бил необходим на голяма част дребни и средни стопанства, обгрижени от целева държавна политика, спазвайки принципа на кооперирането, прилаган и в настоящия момент в много страни. „Коопериране в общата доставка на суровини, семена, горива, услуги и в осигуряване на пазари за реализация на продукцията и нейната продажба“. В тези кооперативи „производството“ не е елемент на коопериране. То е самостоятелна отговорност и задължение на отделния член на кооператива. Липсата на достатъчен професионализъм и политическа агресивна слепота е основната причина за ликвидиране на достигнатото по това време и най-вече за загубване на съществуващите пазари в Европа. Период - 1960 - 1990г. Това е най-дългият период, за който може да се говори дълго и да се кажат положителни и отрицателни заключения. През този период негативите в управлението на селското стопанство бяха: - гигантоманията в структурата и управлението на растениевъдството и животновъдството. Водещи бяха количествените показатели и в двата отрасъла. Уедряването на кооперативите в края на периода достигна неуправляеми размери - 250 ÷ 400 хиляди декара обработваема земя. Разговор с д-р инж. Любомир Драганов Д-р инж. Любомир Драганов - богат професионален опит. Завършил Университета по хранителни технологии - Пловдив, Химико-технологичния институт - София, д-р по екструдиране на зърнени храни, зам. министър на Министерството на земеделието и горите от 1989г. до 1992г., генерален директор на „Зърно“ ЕООД (Зърнени храни), депутат във Великото народно събрание, бизнесмен от 1997 г, изобретател със седем изобретения - внедрени. Последното - продадено на американската фирма „Бунге“ и на руската ГАП Ресурс през последните 5 години. Р Е К Л А М Н А П У Б Л И К А Ц И Я агробиотехника е а
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==