13 ЕНЕРГИЯ 6'2026 енергия използването му като допълнителен ресурс в производството на химикалите. От друга страна, улавянето и използването на въглеродния окис при работата на ТЕЦ 2 може да промени статута на централата по отношение на плащането на т.нар. “въглеродни квоти” и централата да остане един важен стабилизатор и регулатор на електрическите мрежи у нас и в региона. Проектът предвижда и собствени гъвкави мощности за производство на електроенергия от синтезен газ. Как виждате тяхната роля в бъдещата енергийна система на комплекса и възможностите за съчетаването им с възобновяеми източници, системи за съхранение и други нови енергийни технологии? Производството на електроенергия в рамките на химическия комплекс е въпрос на проектното решение. Самият комплекс има нужда от малък обем електрическа и топлинна енергия, които може да произвежда от собствения синтезен газ, или да получава от работещата ТЕЦ 2. Още в първата фаза от разработването на проекта ще се вземе решение за целесъобразното осигуряване на електрическа енергия, не се изключва да е от ВЕИ, въпросът е на икономически анализ. Производство на електрическа енергия за захранване на националната разпределителна мрежа не считаме, че ще е нужно при голямата наличност на ВЕИ и батерии. Какви според Вас са следващите важни стъпки, за да премине предложението на БЕМФ от концептуален към реален проект и каква роля може да имат институциите и бизнес компаниите в този процес? Предложението на БЕМФ е резултат на продължително проучване и анализиране на технологии и успешни практики в много страни. В света има над 600 инсталации за газификация и почти половината от тях използват въглища, най-вече за производство на химикали. Като се вземе предвид мащаба на комплекса „Мини Марица-изток“ с производство на милиони тонове въглища и трудовата заетост с голямо социално значение за региона, е ясно, че решението за реален проект може единствено да е държавно. Важен фактор за това е и комплексната сложност на такъв проект, ангажиращ компетенциите на няколко министерства - енергетика, икономика, земеделие, транспорт, иновации, екология. По отношение на социалната страна, възможно е мащабът на проекта като инвестиция и производителност да се определи с решение какъв обем въглища искаме да оползотворяваме и колко от заетостта на хора искаме да запазим. По-големите количества произведени продукти винаги ще намерят приложение и пазар. По отношение на практическата реализация на проекта държавата може да избере от няколко подхода - с частни инвестиции като концесия или с гаранция, или със специално държавно дружество, или смесена форма с държавно участие. Вече е имало интерес от чужди инвеститори за подобни проектни идеи, свързани с въглищата и комплекса „Марица изток“. Основен въпрос остава дали държавата, в лицето на изпълнителната власт, ще има визия и решителност да се заеме с такова мащабно начинание. Първите стъпки според установената практика са иницииране и финансиране на експертен екип, предварително проучване, техникоикономически доклади, избор на подход за собственост на проекта и финансиране. Реализирането на проекта, след получени разрешения от съответните институции, може да стане за период от 2-4 години в зависимост от избраните производства. ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ КРИТИЧНИ СУРОВИНИ, УРАН И ПРИРОДЕН ГАЗ: СЪСТОЯНИЕ И БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ FIRST INTERNATIONAL CONFERENCE CRITICAL RAW MATERIALS, URANIUM AND NATURAL GAS: STATUS AND FUTURE FOR BULGARIA 23–24.11.2026 SOFIA, NV TOWER Р Е К Л А М А Р Е К Л А М А
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==