12 ЕНЕРГИЯ 6'2026 Наскоро БЕМФ представи предложение комплекс „Марица изток“ да се развие оттрадиционен въглищно-енергиен център към интегриран енергийно-химичен комплекс. Каква е технологичната логика на този модел и кои негови предимства бихте откроили за българската енергетика и индустрия? БЕМФмногократно е представял на национални конференции експертно становище за развитие на българската енергетика в посока ефективно използване на местните енергийни ресурси по екологичен начин. Такива са въглища, биомаса, отпадък и други. Такава визия може да стане национална енергийна политика във връзка с геополитическите изменения, касаещи достъпа до енергийни ресурси, основно вносен природен газ. Комплекс „Марица изток“ е най-големият активен енергиен природен ресурс в региона. Но имайки предвид промените в характера на производството на електрическа енергия в България и в региона чрез увеличеното производство от слънце и вятър, става стратегически разумно въглищата да се използват за производство на полезни химикали. Такива технологии съществуват в много страни от над 70 години. Над 30 години до 1989 година в Димитровград се е произвеждал амоняк от въглищата от „Марица изток“. Представената концепция предвижда използването на местните лигнитни въглища за производство на синтезен газ, водород и химически продукти като амоняк, урея и метанол. Какви са предпоставките тези отделни технологични процеси да бъдат интегрирани така, че да се постигнат висока ефективност, гъвкавост и максимална добавена стойност? Технологията се състои в производство на синтезен газ от въглища. Процесът се нарича “газификация” и не е изгаряне, а химическо преобразуване на въглеводородите, каквито са въглищата. Съставът на синтезния газ включва водород, метан, въглероден окис и други по-малки газови компоненти. От този синтезен газ могат да се произвеждат над 60 различни химикали. В зависимост от потребностите на индустрията и на пазарната среда у нас или в региона ще бъде взето решение какви химикали да се произвеждат. Ние считаме за целесъобразно да се насочим към амоняк, карбамид, метанол. Това са продукти с ключово значение за земеделието, транспорта и други индустрии. Технологията се характеризира с висока ефективност по няколко причини, като една оттях е липсата на горивен процес и енергийни загуби. Икономическата ефективност е значителна. Един пример за това е: при производство на един тон карбамид с пазарна цена 500-600 евро на тон,са нужни 3-4 тона въглища с цена 40-50 евро на тон. Важен ефект, освен цената, е и преустановяване на внос на продуктите. От особено значение е и друга полза от създаване на такова производство, именно запазването на десетки хиляди работни места. Един от ключовите въпроси при подобни модели е неговият въглероден отпечатък. На каквитехнологични решения може да се разчита за ограничаване, улавяне или оползотворяване на въглеродните емисии, така че бъдещите производства да отговарят на все по-строгите европейски изисквания за декарбонизация? Технологията “газификация” е химическо преобразуване на въглеводородите и инсталацията няма горене с комин и замърсяване на атмосферата с вредни окиси и прахови частици. В допълнение на проекта е възможно да се добави като подпроект инсталация за улавяне на въглеродния двуокис от работещата централа „Марица Изток 2“ и Газификацията на въглища открива нови технологични възможности пред комплекса „Марица изток“ инж. Любомир Димитров член на Управителния съвет на Български енергиен и минен форум
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==