40 ЕНЕРГИЯ 2'2022 тавки. Затова са необходими значителни инвестиции в стоманодобивната индустрия, сравними с изграждането на нови обекти. Размерът на инвестициите в проекти за декарбонизация в хоризонта до 2050 година, се оценява средно на 1000 долара за тон стомана, а също и в диапазона от 600 до 1850 долара. Значително по-големи инвестициище са необходими за подготовка на веригите за доставки-производство на „зелен“ водород и „зелена“ електроенергия в промишлени мащаби. Въз основа на данните от обявените проекти, порядъкът на сумите е 3700-4600 долара за тон стомана. Иновативни корпоративни проекти Индустриалните компании активно инвестират в научноизследователска и развойна дейност. В сегашно време са реализирани няколко иновативни проекти, базирани на концепцията DRI+водород. HYBRIT (Hydrogen B r e a k t h r o u g h Ironmaking Technology) е съвместен проект на три шведски компании - SSAB, LKAB и Vattenfall. Проектът се основава на директното редуциране на желязо с помощта на водород. Планира се водородът да се произвежда чрез електролиза на вода с помощта на възобновяемаенергия. През периода 2016 - 2017 година е завършено предварителното предпроектно проучване на проекта. То е показало, че преходът към директно редуциране на желязото с водород ще намали емисиите на въглероден диоксид на тон стомана с 98,4% - от 1600kg (във веригата доменна пещ-конвертор вШвеция) до 25kg (в схемата HYBRIT). Получените продукти ще бъдат обаче с 20-30% по-скъпи. През лятото на 2018 година е започнало строителството на пилотния заводHYBRID. Производствената площадка е осигурена от стоманодобивния завод SSAB в шведския град Лулео. Завършването на пилотната фаза се очаква през 2024 година. До две години по-късно се предвижда въвеждане в експлоатация на пилотен завод за производство на „зелено“ желязо с директна редукция. Първоначално производителността му ще бъде 1,3 милиона тона гъбесто желязо вежда от природен газ, чрез доминиращия в момента парен реформинг на метан, ще бъде необходимо да се улавя 0,5 тона въглероден диоксид на всеки тон произведена стомана. Отделен аспект е необходимостта от създаване на големи хранилища за съхранение на водород. Според University of Cambridge Institute for Sustainability Leadership, стоманодобивните заводи ще трябва да поддържат минимален петдневен запас от водород, за да гарантират непрекъснатостта на производствените процеси. За постигане на въглеродна неутралност при производството на стомана от DRI са необходими промени по цялата производствена верига. Например, необходимостта за постигане безвъглеродно производство от раздробена руда/концентрат, ще изисква разработване на нови технологии от минни компании. Постигането на целите за въглеродна неутралност на металургичното производство в света е възможно само в дългосрочен план. Процесът на декарбонизация в стоманодобивната индустрия е сложен поради причини, които могат да бъдат разделени на две групи - технологични и икономически. Икономическите причини са високата потребност от инвестиции, по-висока производствена себестойност(10-80% по-голяма в сравнение с BF-BOF), отрицателни социални последствия, зависимост от държавата. Технологичните причини са големия брой източници на емисии, необходимостта от новитехнологии, кардинална промяна в производствените вериги, наличност на „зелени“ енергийни ресурси. Постигането на въглеродна неутралносте възможно само чрез основна промяна в производствените технологии и веригите за дос- “ Водородното гориво се тества от много международни индустриални гиганти
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==