интервю 13 ÅÍÅÐÃÈß 4'2019 бъде повече от 15 минути. В момента тенденциите в Европейската комисия са насочени именно къмтакова онлайн управление на потреблението. Има много решения, като например IoT. Предлагат се дори софтуери за автоматично управление на товарите, които, в зависимостотцените, по предварително зададени критерии, управляват работата на пералня, бойлер и т.н. онлайн. Тенденцията къмтакава свързаност поражда и основателни притеснения за външна намеса. КЕВР не е компетентен орган в областта на киберсигурността, но има актива позиция и участва в няколко конференции по тази тема, организирани наскоро. Във връзка с битовите потребители, това до каква степен ще повлияе за по-ниски разходи и една добра енергоефективност на техните жилища? Специално по отношение на енергоефективността едва ли ще се отрази. По-скоро би повлияло за постигане на ниски енергийни разходи. Вече се взимат някакви решения за управление натоварите, т.е. когато се либерализира пазарът, битовата енергияще бъде най-скъпата енергия. Тогава, в пиковите часове, се получава недостиг на енергия и цената е най-висока. А как виждате ползите от въвеждането на умни електромери за самите електроразпределителни дружества? Безспорно, електроразпределителните дружества също имат голяма полза. Първо, намаляватсе разходите за отчитане – всичко е дистанционно и няма нужда от инкасатори, които да ходяти отчитат. Намаляват се кражбите на електроенергия, тъй като всичко вече се вижда онлайн. Например, в момента EVN инсталира навсякъдетакива електромери, дори и на битовите потребители. Данните за потреблението се извличат всеки ден и се сверяват с балансовотомерене. Софтуерътанализира допустимия п р оц е нт на загуби и на трансформация. Ако има големи разлики, веднага се вижда, че след този трафопост има н я к а к в а нередност. Екипите на дружеството отиватна място и всички, които са надолу по веригата, се проверявати се намира къде евентуално има нерегламентирано ползване на електроенергия. Друг е въпросът, че самите потребители не могат да виждат тези данни. Проблемът е единствено в осигуряването на достъп до данните, защото той изисква сериозни технически решения. И именно натамтрябва да бъдатсъсредоточени усилиятана ЕРП-тата, задаможе сега да започнат от 50kW, догодина - да свалят прага на 30kW и така до 2-3 години и битовите потребители да могат в реално време да следят какво потребяват. Това е бъдещето. Съществена непряка полза за ЕРПтата ще бъде и оптимизацията на техните разходи. Не трябва да се очаква това да доведе до директно намаляване на цените на електроенергията, а по-скоро - до повишаване качеството на услугата. Оптимизираните разходи, ще позволят повече инвестиции в поддръжката на софтуерите и развитие на интелигентната мрежа. Това включва не самоелектромери, коитода събират информация за потреблението, но също така да сигнализират за качеството на напрежението, с което много по-лесно да се установяват проблемните участъци в мрежата. В заключение, бихте ли споделили с какво темпо очаквате да се осъществи преходът към такива мрежи в страната? Вече е направена първата стъпка. Трудно е обаче да се предвиди какво ще бъдетемпото, но дори в развити европейски страни тези мрежи все още не са завършени. Моделът не е завършен, тъй като електропреносните мрежи в Европа все повече започват да се използват като мрежи за резервни доставки и подсигуряване. Там активно се работи по изграждането на локални мрежи с локални източници, ползващи ВЕИ, батерии и т.н. Това кара съответните компании да се колебаят дали си струва да инвестират за подобен вид услуги, но катоцялотенденцията е в тази посока. У нас, дори и да се забави темпото, идеята като цяло вероятноще продължи да се развива. При изграждане на интелигентни мрежи в европейските страни има още едно условие. Там местните регулатори, предвид чувствителността на хората към цените на електрическата енергия и предвид местните нужди, могат да налагат срокове и да управляваттози процес. Ние като регулатор също искаме да направим това плавно и на етапи, като се съобразяваме с местните условия. Не искаме да повтаряме казуса с фотоволтаичните панели, когато като държава първи си изпълнихме целта, нотова стана през годините, когато ВЕИ-технологиите не бяха развити и бяха най-скъпи. Ако бяхме изчакали, можеше получим санкции от Европейската комисия, но разходите за зелена енергия сега щяха да са пет пъти по-ниски.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==