енергия 42 ÅÍÅÐÃÈß 1'2016 вече от емисиите, спестени поради употребата на етанола като алтернативно гориво). Един от възможните отговори на разногласията около етанола е нещо, наречено целулозен етанол. Той се произвежда от нехранителни продукти като царевични стебла, дървени стружки и просо. Акотази малка част от етанолната индустрия се превърне в достатъчно голям производител, целулозният етанол може да се окаже надежден и евтин компромис в „битката” етанол срещу бензин. Употребата на етанол в Европа Етанолът, който се произвежда в Европа, се използва в много сектори. В миналото по-голямата част от произведения етанол се е използвал в традиционните сектори, т.е. индустрията и хранително-вкусовата промишленост. След 2006г. тенденцията се променя и етанолът започва да се използва в горивния сектор. През 2009г. около 70% от произведения в Европа етанол е бил използван като транспортно гориво за консумация на европейския пазар. Останалата част от произведения етанол се използвала в традиционните сектори, тъй като износътму извън границите на европейския съюз е минимален. Горивният сектор за етанола в Европа се развива с много бавни темпове. Отнело е повече от 10 години за да се увеличи продукцията от 60млн. литра през 1993г. до 525млн. литра през 2004г. През следващите две години производството е нараснало с повече от 70%. Производственият растеж за 2007г. е бил доста умерен – 13% повече от този за 2006г., и се увеличил с 56% през 2008г. – от 1,8млрд литра през 2007г. до 2,8млрд литра. Следтова през 2009г. производството на етанол отново нараства, достигайки 3,7млрд. литра – увеличение с 32% в сравнение с предходната година. Сравнен със сектора в САЩи Бразилия, а също така и с европейския сектор за биодизел, европейският горивен сектор за етанола е сравнително малък. През 2009г. фирмите, които произвеждат най-много етанол, в низходящред са: Франция, Германия, Испания и Австрия, последвани от Швеция и Полша. Шестте страни, които консумиратнай-много етанол са Германия, Франция, Швеция, Англия, Холандия и Полша. За разлика от употребата като гориво, която упорито нараства, използването на етанола за хранителни и индустриални цели има постоянни темпове на растеж през последните години. Тази тенденция се променя през 2009г., когато имало спад в крайното потребление на етанола в индустрията и хранително-вкусовата промишленост те вървят гладко, без нужда от олово или други химични добавки. Тъй като етанолът се произвежда от посеви, които абсорбират въглероден диоксид и отделят кислород, той притежава потенциала да намали емисиите от парникови газове и да поддържа баланса на въглероден диоксид в атмосферата. Този процес се нарича въглероден цикъл. Споровете около етанола Със статуса си на нископроцентна добавка към горивото, ползите от етанола са очевидни. Тъй като съдържа много кислород в своята химична структура, етанолът изгаря чисто. Ако бъде добавян в подобни количества (обикновено една част етанол към девет части бензин) към бензина, който използваме в автомобилите си, той намалява парниковите емисии на газове като въглероден оксид и азотни оксиди. Направени са проучвания, които сочат, че само за 2007г. емисиите на парникови газове са намалели с около 10 тона, поради употребата на етанол като гориво. Добавянето на етанол към горивната смес също така намалява и количеството бензин, което изразходваме докато караме. Специална смес (1,5 части етанол към 8,5 части бензин), която се използва при специални „гъвкави” автомобили, изгаря дори по-чисто, с което още повече намалява отделянето на вредни газове в атмосферата, които биха причинили замърсяване на водата и въздуха, глобално затопляне и смог. Проблемътс използването на етанола като широкомащабно гориво може да се сведе до две основни и взаимосвързани теми. В етанола далеч няма толкова енергия, колкото в бензина и произвеждането на значителни количества енергия от хранителни посеви ще намали площите земя, налични за отглеждането на култури, с които населението реално се храни. Повечето експерти се съгласяват по двете теми, но имат различия относно степента им на значение. Други спорове възникват по отношение на таксите за използването на етанолни добавки; цената на етанола, която потребителятще заплати за един километър (някои експерти смятат, че етанолът излиза по-скъпо отколкото бензина, основавайки се на факта, че етанолът съдържа по-малко енергия и понякога е по-скъп); загрижеността за отделените в околната среда емисии, получени по време на производствения процес; количеството на емисиите, които са спестени (някои експерти смятат, че емисиите отделяни при употребата на нефтени горива за преработката на царевица и производството на етанол са по-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==