41 ÅÍÅÐÃÈß 1'2016 енергия Р Е К Л А М А бавя се малко количество бензин към етанола, така че той да не е питеен – всичкият етанол, използван за гориво, трябва да се направи негоден за пиене. Вторичните продукти от този процес, включително зърната и въглеродниятдиоксид от дестилата, са приложими във фермерската индустрия и могат да бъдат продавани от производителите на етанол за различни цели. Но според много земеделски експерти, включването на етанола като едно от главните горива има сериозни недостатъци. Етанолът и околната среда Използването на етанол означава, че използваме малко по-малко петрол (невъзобновяемо гориво) за да направим бензин. За разлика от бензина, етанолът е нетоксичен (безопасен при работа) и биоразградим – много бързо се разпада до безвредни вещества, ако бъде разлят. Добавянето на малки количества етанол към бензина, обикновено по-малко от 10%, има много предимства. Етанолът намалява количествата въглероден оксид и други токсични замърсители, излизащи от ауспусите на превозните средства, като по този начин въздухът остава по-чист. ДвигателиМодел Т, който да използва за гориво смес от бензин и алкохол, наричайки тази смес горивото на бъдещето. През 1919г., когато започнал Сухият режим, етанолът бил забранен, тъй като се смятал за напитка. Той можел да се продава само смесен с нефт. След края на Режима през 1933г. етанолът отново се използвал като гориво. Употребата на етанол нараснала по време на Втората световна война, когато петролът и другите ресурси били дефицит. През 70-те години на миналия век интересът към етанола като транспортно гориво бил съживен, след като ембаргото от страните, произвеждащи петрол, прекъснало доставките на бензин. От тогава насам употребата на етанол се насърчава чрез предлагането на по-ниски такси за производството и за смесването му с бензин. През 1988г. започнало добавянето на етанол към бензина, с цел да се намалят емисиите на въглероден оксид в атмосферата. Методът на сухото смилане Това е един от най-използваните методи за получаване на етанол и включва в себе си няколко стъпки. Първоначалноцаревицата (или друга зърнена култура) преминава през мелница и се смила на прах. Тази зърнена прах се смесва с вода и ензим и постъпва във високотемпературна „фурна”, където се втечнява. Ензимът служи като помощник в процеса на втечняване, като спомага за разпадането на зърнената смес. Втечнената каша се охлажда, след което към нея се добавя друг ензим. Той преобразува скорбялата в захар, която последващо ферментира за получаването на алкохол. За да започне ферментационният процес към захарната смес се добавя мая. Захарите се разпадат до етанол (форма на алкохол) и въглероден диоксид. Ферментиралата смес се дестилира, като етанолът се разделя оттвърдите частици. Процес на дехидратация отстранява водата от отделения етанол. До-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==