13 АГРОБИО техника 6'2026 растениевъдство дават възможност за по-добър контрол върху производствените процеси. Когато разполагаме с точна информация за състоянието на почвата и културите, можем да вземаме по-обосновани решения и да ограничаваме ненужните разходи. Климатичните предизвикателства също налагат преосмисляне на производствения модел. Продължителните засушавания показаха колко важно е да работим за съхраняване на почвената влага, подобряване на почвеното здраве, подходящ сеитбооборот и използване на сортове и хибриди, съобразени с конкретните почвено-климатични условия. Не можем да пренебрегнем и необходимостта от развитие на напояването. Без осигурен достъп до вода възможностите на производителите да се адаптират към климатичните промени остават сериозно ограничени. Ситуацията през настоящата година също е показателна. По-добрите резултати при пшеницата са положителен сигнал за сектора, но не бива да ни заблуждават, че натрупаните през последните години проблеми са преодолени. Стопанствата продължават да изпитват сериозен финансов натиск, а резултатите при различните култури и в отделните региони зависят в голяма степен от климатичните условия и конкретната производствена ситуация. В същото време трябва да сме реалисти – технологиите не могат да компенсират всички неблагоприятни фактори. Когато производствените разходи се увеличават, а пазарната цена не осигурява достатъчна възвращаемост, възможностите за нови инвестиции се ограничават. Затова за мен бъдещето е в съчетаването на технологична модернизация, разумно управление на разходите и дългосрочно планиране. Инвестицията трябва да бъде икономически обоснована и да отговаря на реалните потребности на конкретното стопанство. Целта не е просто да имаме най-модерната техника, а да произвеждаме по-ефективно, с по-малък риск и с по-добра възвращаемост на вложените средства. Как бихте коментирали обстановката, свързана с транспорта, логистиката и доставките на торове и суровини за земеделието у нас? Българското зърнопроизводство е силно зависимо отмеждународните пазари – както при реализацията на продукцията, така и при осигуряването на основните производствени ресурси. Това означава, че всяко сътресение в международната търговия, транспорта или доставките на суровини се отразява пряко върху нашата дейност. През последните години станахме свидетели на поредица от кризи, които показаха колко уязвим е секторът към геополитическите процеси. Войната в Украйна промени ситуацията на черноморския зърнен пазар, а конфликтите в Близкия изток оказаха допълнителен натиск върху цените на енергийните ресурси, горивата и торовете. За нас проблемът е, че често се оказваме притиснати от две страни – производствените ни разходи се увеличават, а цените, на които реализираме продукцията, не се движат със същите темпове. Торовете са особено чувствителна тема, защото формират съществен дял от себестойността на зърнопроизводството. Допълнителни предизвикателства създава и европейскиятмеханизъм за корекция на въглеродните емисии на границите – CBAM, чието отражение върху цените и конкурентоспособността на торовете вече е предмет на сериозни дискусии на европейско ниво. За нас е важно при прилагането на подобни механизми да се отчита реалното им въздействие върху земеделското производство и крайната себестойност на продукцията. Проблемите с логистиката са не по-малко съществени. България е страна с експортно ориентирано зърнопроизводство и транспортните разходи имат пряко значение за цената, която достига до земеделския производител. Отдалечеността на стопанствата от пристанищата, състоянието на транспортната инфраструктура, възможностите за използване на алтернативни маршрути и разходите за съхранение и транспортиране влияятвърху нашата конкурентоспособност. Особено важно е и развитието на черноморския зърнен пазар. Българските производители са част от международна търговска среда, в която политическите и икономическите процеси могат да променят пазарната конюнктура изключително бързо. Затова добрата организация на продажбите, достъпът до актуална пазарна информация и възможностите за съхранение на продукцията придобиват все по-голямо значение. В началото на септември например обърнах внимание на риска от рязка промяна на цените при евентуални нови договорености за корабоплаването и търговията в Черно море. Това е показателно колко трудно е за земеделския производител да планира реализацията на продукцията си, когато пазарът зависи от фактори извън неговия контрол. Затова от гледна точка на сектора са важни развитието на транспортната и пристанищната инфраструктура, подобрата логистична свързаност, достъпът до надеждна пазарна информация и по-голямата предвидимост при доставките на основните производствени ресурси. Предстои годишният семинар на НАЗ. Кои теми и предизвикателства ще бъдат във фокуса на тазгодишното издание? Тази година Националният агро семинар ще бъде особено специален за нас, защото се провежда в годината, в която Националната асоциация на зърнопроизводителите отбелязва своя 20-годишен юбилей. XIV Национален агро семинар на НАЗ ще се състои от 25 до 27 ноември 2026г. в хотел „Маринела“, София. Искаме тази среща да бъде не само повод за равносметка на изминалите две десетилетия, но и възможност да поставим основните въпроси за бъдещето на българското зърнопроизводство. Защото днес секторът се намира в изключително важен момент, в който решенията на национално и европейско ниво ще определят условията, при които ще работим през следващите години. Един от основните акценти ще бъде бъдещето на Общата селскостопанска политика за периода 2028-2034г. Предстоят съществени промени в европейската земеделска политика, които поставят въпроси за начина на финансиране, условията за подпомагане и бъдещето на земеделските стопанства. За нас е важно да обсъдим как тези промени ще се отразят на българските производители и какво място ще заема земеделието в бъдещите европейски приоритети. Друг съществен въпрос са поземлените отношения. Сигурността при ползването на земеделската земя, дългосрочните договори и предвидимостта на нормативната рамка са пряко свързани с възможностите на стопанствата да планират инвестиции и да развиват устойчиво своята дейност. Разбира се, няма как да не поставим във фокуса конкурентоспособността на българското зърнопроизводство. Високите производствени разходи, нестабилните международни пазари и все по-сложната регулаторна среда поставят пред земеделските производители фундаменталния въпрос как да запазят икономическата жизнеспособност на стопанствата си. Ще обърнем внимание на развитието на черноморския зърнен пазар, влиянието на търговските отношения с Украйна и държавите отМеркосур, цените на торовете и отражението на европейските регулации, включително механизма CBAM, върху себестойността на производството. Пълния текст на интервюто четете в ProfiLand.net
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==