35 АГРОБИО техника 3'2026 животновъдство брой животни на обширна площ, това е особено ценно. В момента има и български проект, който цели да изкара на пазара продукт за GPS проследяване на стадата в екстензивни системи, осигуряващ контрол на достъпа до парцели, защита от хищници и оптимизация на ротационната паша. Наред с това се внедряват и системи за анализ на изображения с изкуствен интелект, включително камери за оценка на телесна кондиция, куцота и поведенчески аномалии в групата, както и интраруминални болуси за следене на телесна температура, рН и моторика. Прецизното хранене също заема все по-важно място чрез дажби, съобразени с продуктивното състояние и телесната кондиция, както и чрез автоматични системи за раздаване в заключителния угоителен период. Паралелно с това се прилагат решения за мониторинг на микроклимата в заслони и заключителни угоителни площадки, тъй като топлинният стрес през летните месеци оказва директно влияние върху прираста и плодовитостта. Виртуалните огради и интелигентни нашийници за говеда се превърнаха в една от най-горещите технологични теми в глобалното животновъдство. Как оценявате приложимостта им в България? Това е може би най-динамично развиващият се сегмент в технологията за месодайно говедовъдство днес. През март тази година фондът Founders Fund на Питър Тийл поведе инвестиция от 220 млн. долара в новозеландската компания Halter при оценка от 2 млрд. долара. Тази сделка недвусмислено показва, че слънчево захранваните „умни нашийници" за говеда вече не са експериментална концепция, а утвърждаващ се индустриален стандарт. Технологията комбинира слънчево захранван нашийник, мрежа от нискочестотни предаватели и мобилно приложение. Фермерът задава виртуални огради от екрана на телефона си, а животните се управляват чрез звукови и вибрационни сигнали – без физическа ограда, без пастири. Така говедата се приучават за няколко взаимодействия. Паралелно нашийникът непрекъснато събира данни за активност, преживяне, репродуктивни цикли и ранни признаци на заболяване. Halter вече са инсталирали устройства на над един милион говеда в стотици ферми в Нова Зеландия, Австралия и САЩ, с отчетено повишение на продуктивността на пасищната база от порядъка на 20%. Конкурентни играчи вече се появиха – Merck със системата Vence, стартъпи, които работят с дронове вместо нашийници. Пазарът ще бъде голям. Защо това е особено интересно за България? Нашето месодайно говедовъдство е предимно пасищно, често в планински и полупланински райони с труднодостъпни парцели и разпилени стада. Липсата на работна ръка в селските райони превръща „дистанционното управление" на стадото не в лукс, а в икономическа необходимост. Същевременно еко-схемите по ОСП насърчават именно ротационната паша и опазването на тревните екосистеми – а виртуалните огради са технология, създадена точно за такъв тип управление на ресурсите. С удовлетворение мога да съобщя, че българска IT компания, член на Камарата, вече развива аналогичен продукт, адаптиран към специфичните условия в България и Югоизточна Европа. През следващите месеци той ще влезе в тестова фаза в пет стопанства – членове на БКМЖ. За Камарата това е стратегически важен проект в две посоки. От една страна, той е показателен пример за българския иновационен капацитет и потвърждение на позицията, която последователно защитаваме – че модернизацията на българското животновъдство не може да се случи просто през внос на готови западни решения. Нужни са продукти, съобразени с българския терен, породния състав, нормативната уредба и ценовите рамки, в които работят нашите стопанства. От друга страна, данните остават в България и под контрола на българските фермери. На европейско ниво тази тема поставя и въпроса за регулаторната рамка на виртуалните огради – адаптиране към съществуващите изисквания за идентификация и движение на животните, съвместимост с хуманното отношение, стандарти при приучаване на животните към звуковите и вибрационни сигнали. Това са теми, по които БКМЖ ще се включи активно в диалога както с българските институции, така и с европейските ни партньорски организации, с които вече работим по въпросите на кумулативното регулаторно въздействие върху сектора. Накратко – това е една от технологиите, които наистина могат да променят икономиката на пасищното месодайно говедовъдство през следващите пет години. И е добре, че на българския пазар тя няма да дойде само като чужд внос, а и като местно развиван продукт. Към какво са насочени професионалните срещи и обучения на Камарата и каква е реалната добавена стойност за животновъдите? Дейността ни в тази посока е организирана около няколко основни направления, като ядрото е Годишната среща „Месодайно говедовъдство“, чието трето издание се състоя на 20–21 февруари в Старосел. Това е основният форум, на който българските месодайни говедовъди се срещат с експерти, представители на институции и колеги от чужбина. Извън него организираме семинари, насочени към новите изисквания на ОСП и Стратегическия план, включително еко-схемите, обвързаното с производството подпомагане и новата рамка за хуманно отношение, като по темата за ESG докладването вече проведохме съвместен уебинар с АСБ и СПБ. Паралелно с това провеждаме технологични демонстрации и уоркшопи на терен, насочени към реално работещи решения за електропастир, управление на пасища и угояване. Съществена част от дейността ни е и обменът на добри практики чрез посещения на партньорски организации и търгове за животни в страни като Полша, Румъния, Чехия, Унгария, Германия, както и в САЩ и Канада. Допълнително организираме здравноепизоотични обучения съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и научни институти, които допринасят за по-добра превенция и управление на рисковете в стопанствата. Реалната добавена стойност измерваме в три посоки. Това са достъп до знание, което иначе би струвало значителни консултантски разходи, създаване на работещи неформални мрежи между фермери, които започват да си помагат и извън рамките на самите събития, както и засилен глас на сектора в диалога с институциите, защото обучените и информирани фермери са по-силни като преговорна страна. В тази връзка БКМЖ има и активна становищна дейност – публикуваме позиции по ключови нормативни инициативи, включително по годишните планове за паша в националните паркове, и отстояваме интересите на бранша в работните групи към МЗХ и БАБХ. Пълния текст на интервюто четете в ProfiLand.net
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==