34 АГРОБИО техника 3'2026 Уважаеми г-н Венински, кои са най-важните въпроси в технологично отношение пред месодайното животновъдство в България днес? Българското месодайно говедовъдство се намира в момент, в който едновременно трябва да отговори на няколко предизвикателства – технологични, регулаторни и пазарни. Първо от тях е свързано с модернизацията на сградния фонд и инфраструктурата на пасищните системи. Голяма част от месодайните стада у нас се отглеждат в свободно-пасищна или полуекстензивна система, но оградите, водопоите, системите за обработка на животни, кантарите и заслоните често изискват сериозно подобрение. Преходът към изискванията на новата рамка за хуманно отношение и прилагането на директиви за индустриалните емисии към част от говедовъдните обекти ще наложи допълнителни инвестиции. Тук стои отворен въпросът за структурната диспропорция между източно- и западноевропейските производители – българските ферми тръгват от различна стартова точка и затова настояваме за реални преходни периоди и адаптирани прагове. Второ, биосигурността. Епизоотичната обстановка в Европа се усложни значително – нодуларен дерматит, син език (нов серотип), заплаха от шап и напрежение от АЧС в съседни държави. Месодайното говедовъдство се нуждае от системно надграждане на протоколите за биосигурност на ниво стопанство, ранно откриване чрез дигитални инструменти и работещи компенсаторни механизми при възникване на огнища. Управлението на пасищата и климатичната адаптация отправят друго предизвикателство към животновъдите. Сушите от последните години показаха уязвимостта на тревнофуражното стопанство в южна и югоизточна България. Ротационната паша, водните резерви на почвата, подбор на тревни смески с по-висока сухоустойчивост и рационалното запасяване със сено и силаж за зимния период вече не са въпрос на избор, а условие за оцеляване на стадото. На четвърто място мога да посоча кланичният капацитет и късите вериги. Липсата на достатъчно одобрени малки и средни кланици в близост до производствените зони е технологично и логистично предизвикателство, което ограничава добавената стойност за фермера, затруднява хуманния транспорт и свива възможностите за директни продажби на качествено месо. Пето, и може би най-важното предизвикателство в дългосрочен план е смяната на поколенията и квалификацията. Без хора, които могат да работят със съвременна техника, цифрови системи и прецизно управление на стадата, нито една технология няма да даде ефект. Какъв поглед имате към внедряването на съвременни подходи за мониторинг и управление на хранене, здраве и стрес във фермите? Това е област, в която разликата между прецизното животновъдство и конвенционалния подход се превръща в реално конкурентно предимство. Налични и постепенно достъпни в българския контекст са сензорни системи и устройства – ушни марки и нашийници с акселерометри, които следят активността, преживянето, времето на лежане и ранните признаци на заболяване или разгонване често 24–48 часа преди визуално различимите симптоми. За месодайни стада, където един човек обслужва голям Прецизните технологии в животновъдството се превръщат в реално конкурентно предимство Иван Венински председател на УС на Браншовата камара на месодайното животновъдство (БКМЖ)
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==