34 АГРОБИО техника 7'2025 Избор в технологиите на производство Най-общо казано, аквакултурите представляват дейности на култивиране на водни организми при контролирани условия. Как обаче се планират тези условия? Това е ключов момент за успешния бизнес. Аквакултурите се разделят на отделни видове по няколко показателя, между които са типът на водната средата за отглеждане, видовете използвани технологии и съоръжения, както и типовете получена продукция. Всички те трябва внимателно да се обмислят. Дали ще се отглеждат риби, мекотели или водорасли, дали видът ще е един (монокултура) и кой точно, или ще са няколко вида от различните групи (поликултура) - това зависи от условията, с които разполагате. Като местообитания на аквакултурата има три категории води според солеността им - пресни (езера, реки и язовири), брекични (с ниска соленост - естуари, делти на реки, лагуни и заливи) и солени (морета и океани). Сладките води, които обикновено изобилстват във вътрешните райони на дадена страна, и солените води на моретата и океаните се характеризират с голяма разлика в тяхната соленост, варираща от нула в първите до почти 35ppt във вторите. Съдържанието на сол във водата оказва много селективно влияние върху видовете, които живеят в нея. Що се отнася до рибите и черупчестите мекотели, нормалните обитатели на всеки тип вода се смятат за стенохалинни, т.е. те могат да издържат само на малка промяна в солеността на заобикалящата ги среда. Шаранът е пример за стенохалинна сладководна риба, а сардината или скумрията могат да бъдат посочени като примери за стенохалинна соленоводна риба. Има риби и мекотели, които прекарват различни фази отживота си в морета, устия и сладководни потоци. Тези форми преминават бариерата на солеността чрез тяхната осморегулация. Такива животни са анадромни - сьомги и есетри или катадромни - змиорки. Това означава, че правилният избор на видове за отглеждате зависи от водните ресурси, с които разполагате. Температурата на водата също е от значение за това дали ще отглеждате топло- или студеноводни видове. Също така има значение дали водата е статична или течаща и дали ще се използват ограничаващи, т.е. затворени в различна степен, съоръжения като канали, садки (клетки с гъвкави или твърди конструкции) и рециркулационни системи. Затворените системи имат бариера за теини отдругите животни и коефициентът на протеинова ефективност (наддаване на тегло за единица прием на протеин) при нея е по-висок в сравнение с този при прасета, овце и едър рогат добитък. Друго основно предимство на аквакултурата е нейната способност да осигурява последователни и надеждни източници на храна за милиони хора по света. Чрез регулиращи фактори като фураж, качество на водата и температура, фермерите могат да увеличат максимално темповете на растеж на своите запаси, като същевременно гарантират, че те остават здрави. Тази предсказуемост е особено важна за райони, където традиционният риболов може да бъде ограничен от фактори като свръхулов, влошаване на околната среда или друга гореща тема днес - изменението на климата. Тъй като рибовъдството може да осигури прясна храна на месно ниво, то има важна роля за скъсяване на веригите на доставки на хранителни продукти, което е от икономическа и социална значимост за местните общности. Предизвикателства и ролята на технологиите Тук е важно да се поясни, че всички така добре изглеждащи предимства на сектора са възможни само при много правилно планиране на производството и използване на добри практики, иновации и технологии, които да гарантират устойчивост, екологичност и конкурентоспособност на дейностите. Само така могат да се преодоляват множеството предизвикателства в аквакултурите. Днес те стават все по-сериозни в лицето на нарушаване на температурния режим във водоемите, вследствие на глобалното затопляне, драстично намаляване на сладководните ресурси като резултат от засушаване и неправилно управление, както и замърсяване на моретата от човешки дейности. В същото време в производството трябва да се спазват условия за предотвратяване на замърсявания на околната среда. Други предизвикателства са гарантиране на качество на продукцията, превенция от заболяванията, както и адекватен отговор на политиката за енергиен преход и диверсификация на производството. Справянето с всички тези предизвикателстватрябва да е организирано в рентабилно производство. Как може да се реализира такова производство – ще разгледаме основни принципи при избора на производствени технологии, както и някои иновативни техники и практики, които дават заявка за бъдещ напредък на аквакултурите.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==