17 АГРОБИО техника 2'2023 растениевъдство продукция; конструиране, модернизиране и оптимизиране на използването на земеделски трактори и машинно-тракторни агрегати; устойчиво управление на напоителните и отводнителни системи; иновативни водо и енергоспестяващи техники и технологии за напояване на земеделските култури и усъвършенстване на съществуващи поливни режими на земеделските култури в условията на климатични промени. Към направление Защита на растенията, основните теми са: диагностика, епидемиология и екология на вредни и полезни организми в земеделските ценози; разработване на био базирани и интегрирани системи за борба срещу вредителите; оптимизиране употребата на продукти за растителна защита; анализ на риска от вредители по земеделските култури; изследване върху изменението на видовия състав на вредни и полезни организми в земеделските екосистеми. Институт Н. Пушкаров участва в подготовката на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите 2020-2030г., Програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите в Столична Община, новата Стратегия за почвите до 2030г. на Европейската Комисия в рамките на Европейската зелена сделка, предоставяне на специализирана информация за целите на Стратегическия план за развитие на земеделието 2023-2027 и др. програмни документи и стратегии. Вече повече от 100г. от създаването на Института по почвознание от големия естествоизпитател и природозащитник и почвовед Никола Пушкаров, се създава качествен научен продукт и се предлагат съвети, препоръки, становища и услуги на национални и международни институции, агенции, както и на земеделски производители, фирми, индустриални предприятия и други външни заявители. Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията Н. Пушкаров е с дългогодишни научни традиции. Какви са възможностите за академично развитие, които предлага? Н. Пушкаров има акредитация да обучава докторанти по седем научни специалности, както следва: Механизация и електрификация на растениевъдството, Хидромелиоративно строителство, Почвознание, Общо земеделие, Мелиорации (включително почвена ерозия и борбата с нея), Агрохимия и Растителна защита. Към 31 декември 2022г. в института се обучават 14 докторанти, от които 3 в задочна, 8 в самостоятелна и 3 в редовна форма на подготовка. Отчитаме, че нарасналият брой проекти с външно финансиране и договорите от научно-приложна дейност с различни заявители, наличната нова апаратура за Централна Лаборатория - ICP-OES, алфа-спектрометрична апаратура за акредитираната Изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания и новозакупената апаратура през последните две-три години, довежда до повишаване интереса на младите хора към научните изследвания в областите на дейност на института. Една от основните цели пред института е поддържане и изграждане на научен и експертен капацитет за провеждане на фундаментални и научно-приложни научни изследвания, отговарящи на високите международни европейски и световни стандарти за висококачествена, високопрофесионална, експертна и консултантска дейност, необходима за ефективно функциониране на института и превръщането му във водещ европейски център в областта на земеделието, опазването на околната среда, растителната защита и механизацията в земеделието. Бихте ли разказали на читателите на списание АгроБио Техника за лабораторния комплекс и научно-експерименталната база на Института? Към Лабораторния комплекс на института спадат Централната научно-изследователска лаборатория, в която се извършват физични, химични, агрохимични, микробиологични и екологични анализи на почви, растения и води и Акредитираната изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания, която осигурява радиоекологичен контрол на почви, води и растения с издаване на сертификат. В Централната лаборатория са направени редица подобрения и въведения, насочени в следните направления: разширяване на портфолиото от анализи с наличната апаратура, оптимизиране на аналитичният процес на съществуващи анализи, въвеждане на нови методи за анализ. Въведен е в експлоатация и апарат за елементен анализ – Agilent ICP-OES 5800, в комбинация с аутосемплер. Ефективно се използва и системата за микровълново разлагане на почвени и растителни проби - ETHOS EASY (Milestone), чрез която могат да бъдат прилагани ISO стандарти, при разлагането на почвени и растителни образци. В експлоатация са въведени серия от апарати за анализ на азот в различни образци. В Акредитираната изпитвателна лаборатория по радиоекилогия и радиоизотопни изследвания освен закупената преди две години алфа-спектрометрична апаратура, тече процес на закупуване на нова ултра нискофонова алфа/бета броячна система, отговаряща на изискванията за висока чувствителност на прилаганите методи и средства за измерване, посочени в нормативната уредба. Институтът разполага с 24 експериментални бази и два биоклиматични полигона (~ 4000дка), които в по-голямата си част обхващат почви под влияние на различни деградационни процеси. Опитните полета в Божурище и в с. Цалапица са включени като открити платформи към Европейската инфраструктура за анализ и експериментиране върху екосистемите - AnaEE, при които предвиждаме осигуряване на достъп до иновативни, персонализирани и ефективни услуги – физически и дистанционни, позволяващи интердисциплинарни изследвания за устойчиви земеделски системи и връзката им с околната среда, здравето и продоволствената сигурност. В заключение на нашия разговор, какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се развиват в сферата на почвознанието, агротехнологиите и растителната защита? Считам, че науката е призвание, вътрешна убеденост и непоколебимост да вършим нещо полезно за обществото, не абстрактно или виртуално. Именно във времена на пандемия, война, инфлация, различни кризи, обществото се обръща към нас учените. Убедена съм, че младите хора ще мислят дългосрочно и ще оценят ключовата роля на учените в момент, когато трябва да овладеем кризите, въздействието на климатичните промени и антропогенният натиск върху екосистемите, за да запазим този ценен, ограничен, уязвим и невъзобновим природен ресурс – почвата, да повишим добивите и опазим растенията от вредители, като намалим емисиите от парникови газове и опазим биоразнообразието, подобрим механизацията в земеделието и създадем нови енерго и водоспестяващи технологии, за да използваме ефективно намаляващите водни ресурси. В ръцете на младите хора е не само тяхното бъдеще, но и нашето настояще и то започва от днес.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==