Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 3, 2019г.

20 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 3'2019 агробиотехника е а Бихте ли представили себе си и Института по земеделие – Карнобат? Казвам се Дарина Вълчева и съм селекционер в Института по земеделие - Карнобат. Ръководя секция „Селекция и семепроизводство“. В тази секция, освен чисто селекционната научна дейност, обучаваме и докторанти по специалността. Ръководител съм и на Бюро за научно обслужване имаркетинг, което работи в посока реклама на продуктите, които създава института. Наред с това Бюрото е и в пряка връзка със земеделските производители. По този начин извършваме в известна степен и проучване относно това какви са проблемите прифермерите и в каква посока да върви и нашата научна работа. Нашият институт е създаден в далечната 1925г. с указ на цар Борис III. Тогавашните управници на България са били много далновидни хора. Карнобат е малък, провинциален град, но не случайно създават института в града, тъй като регионът е много специфичен в климатично отношение. За този регион са характерни типичните засушавания в периода на наливане и узряване на житните култури, т. нар „суховеи” или по народному е познато понятието „чалгън”. Когато са на лице много висока температура на въздуха, придружена със силен и топъл вятър в продължение на дни, в периода на наливане и узряване на зърното, то се спарушва и реколтата се компрометира. И така вече имаме почти 95-годишна история, като отначало институтът минава през различни структурни форми – от опитно поле, Държавен научно-изследователски институт, Институт по ечемика, а сега се нарича Институт по земеделие. Това е последното му наименование. Всъщностосновните цели и насоки на работа са почти едни и същи в годините. Ще споделите ли за интересни проекти, над които работите? След 1962г. в страната се извършва така нареченото профилиране на дейността на тогавашните научни институти и оттогава, всъщност, основната дейност на института е създаване на нови сортове ечемик. Това е основната ни дейност. Наред с това работим в областта на селекцията на овес, който е зимна форма и това е много специфично, защото обикновено овесът е познат като пролетна култура. Наред с тези изследвания, извършваме изследвания в областта на прилагането на различнитехнологии на отглеждане при основните полски култури. Имаме 70 дка сертифицирано биологично поле, където проучванията са в посока създаване на сортове за биологичен тип земеделие и съответно технологии във връзка с производство им. Към създаването на какви сортове е насочена селекцията в момента? В селекцията дълги години работим към повишаване продуктивността и естествено подобряване качеството и на самото зърно. Но най-ценното, с което мога да се похваля в областта на селекционните ни програми, е насоката за създаване на сортове, които са устойчиви на абиотичен стрес и на биотични фактори. Тоестопитваме се да отговорим на земеделското производство и на фермерите със сортове, които са пригодни към променящите се климатични условия и да създаваме такива, които са подходящи за суша, за дъждовни години или за студени зими. В тази връзка имаме вече постигнати резултати - имаме създадени сортове. Някои от тях мога да спомена - Орфей, Одисей, които са високо сухоустойчиви. Имаме създадени и сортове, които са високо студоустойчиви и зимоустойчиви, основно ечемик. Това са сортовете Опитваме се да предложим сортове, пригодни към променящите се климатични условия Разговор с проф. Дарина Вълчева, зав. Секция „Селекция и семепроизводство“ в Институт по земеделие - Карнобат

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==