Списание АГРОБИО ТЕХНИКА | брой 2, 2019г.

53 ÀÃÐÎÁÈÎ òåõíèêà 2'2019 интервю ниците по други начини, не само със заплатата. Нотова не е основното. Масово навлизат животни от Европейския съюз, и извън него, които са много по-високодобивни. Ще дам пример за овцете. Ние имаме българска порода овце за мляко, която поддържаме и предлагаме. Масово навлизатфренскипородиовце –млечно направление, порода Лакон, Асаф и т.н., които имат двойно повече количество мляко, но те се отглеждат интензивно, затворено, и като качество млякото от тях не може да се сравни с маслено-киселинния профил, за който споменах. Така че нашето мляко може да е по-малко, но е по-качествено. А и напоследък намаля потребителското търсене, особено на продукти от овче мляко. При козите се засилва, тъй като е по-здравословно, коетотрудноможе да се каже за тези овце, които са от внос и се хранят само на закрито. Овцата е пасищно животно. Не случайно установихметази разлика - как се получава един качествен продукт от една типично месодайна порода, която се постави високо в планината, на хубави пасища. Ще споделите ли какви са плановете Ви за развитие? Плановете ни са свързани главно с това, че ние постоянно намаляваме откъм учени. Апък научен институт без учени и без приемственост няма бъдеще. Бяхме седем научни отдела, но бяхме принудени да ги редуцираме до три. И това е при всички институти от системата на Селскостопанска академия. Ние поддържаме, разбира се, контакти и с фермери. Но са много агресивни вносителите и ние сме принудени да се конкурираме с тях. Намесата на държавата до голяма степен се ограничава, защото попада под ударите на нерегламентирана държавна помощ в конкуренция в свободен пазар. Т.е. ние се справяме успешно като конкуренция на свободния пазар дотолкова, доколкото можем да предложим адаптиран към българските условия качествен растителен или животински продукт. Говоря въобще за продукцията от нашите институти. Според мен има бъдеще и можем да се конкурираме с развитите страни не като количество на продуктите, а като уникалност на даден продукт. Не случайно възродихме тази технология. Рецептата е от 1983 година - Български държавен стандарт. Само че, откакто навлязоха масово т.нар технологични документации, в които всеки може да вкара дадени субстанции, стига да са разрешени, няма колбас на пазара с по-малко от 5-6 добавки. А ние съответно направихме такъв без нито една и доказахме, че може. Бяхме длъжни да покажем на консуматора, че е редно да се върнем към корените. Нашият продукт няма добавени антиоксиданти и консерванти затова няма трайност шест-осем месеца, а два месеца и половина. Какво послание ще отправите към животновъдите? Посланието ми към тях е да търсят българските продукти - семена, посадъчен материал или животни, защото в годините те са наложени като устойчиви при българските условия и не се налага аклиматизация. Устойчивостта и при чуждите породи е гарантирана към техните климатични и фуражни особености, но нашият продукт е свързан със земята, така да се каже, и трябва да се поддържа. Предвид на дългосрочното ни сътрудничество с Професионалната гимназия по селско стопанство и ветеринарна медицина в Костинброд, имаме предложение те да ни предлагат завършващи, талантливи ученици, на които да поемем стипендията при следване на висше образование в селскостопански специалности, при условие, че после започнат научна кариера в нашия институт. Тоест стимулираме млади хора, завършващи средното си образование да се ориентираткъмкариера в областта на селскостопанските науки.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==