14 СТРОИТЕЛИ 6'2026 Как бихте описали състоянието на строителния сектор в България в момента? Кои са най-важните процеси, които се случват зад видимата строителна активност? Къде сме спрямо останалите страни в региона и как се развиват те? Секторът е динамичен, но развитието му е небалансирано. Основната активност е във високото строителство, особено жилищния сегмент, докато инфраструктурата има своите предизвикателства. В жилищния сектор основната активност идва от частни инвеститори, като до момента не се наблюдават съществени забавяния. Приемането на еврото в България също оказва влияние върху пазара и поддържа активността на купувачите. В последно време има и известно забавяне от страна на крайния потребител, което постепенно се отразява и на новите инвестиционни намерения. След период на значително покачване на цените, движено от силното търсене, в момента се наблюдава по-скоро задържане и дори леко понижение с цел реализиране на продажбите. Очаквам през следващия период по-силен фокус върху инфраструктурните проекти. Строителният сектор в Югоизточна Европа е динамичен, но в редица държави развитието е по-балансирано. Моето наблюдение е, че там различните сегменти растат по-паралелно и пазарът е по-прогнозируем. В България частните инвестиции в жилищното и индустриалното строителство са по-чувствителни към пазарните промени, докато държавните инвестиции могат да осигурят по-устойчиво развитие на инфраструктурата. Това се вижда ясно в страни като Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Сърбия и Хърватия. Как се отразяват промените в публичните инвестиции, европейското финансиране и държавните приоритети върху реалната работа на строителните компании? Публичните инвестиции и европейското финансиране са основен двигател за инфраструктурния сегмент. Към момента обаче честите промени и политическата конюнктура водят до преосмисляне на приоритетите и не позволяват да използваме пълния потенциал на наличното финансиране. Това създава несигурност по отношение на началото, финансирането и приключването на проектите. За строителните компании най-важна е предвидимостта в дългосрочен план – тя позволява да се планират човешкият ресурс, техниката и материалите, и съответно да се изгради устойчив капацитет за изпълнение. В България през последните години се говори постоянно за големи индустриални и инфраструктурни проекти. Кои от основните направления ще определят сектора и къде виждате най-голям потенциал за развитие? Как изглежда България спрямо останалите пазари на Балканите? Всеобщо е усещането, че изоставаме в развитието на пътната и железопътната инфраструктура и е логично това забавяне да се компенсира, особено предвид стратегическото местоположение на България. Тук се пресичат различни транспортни коридори и поради това очакваме значително повишаване на динамиката на развитие на сектора през следващите години. Имаме необходимост от планиране и реализация на ключови пътни и железопътни артерии, които да подобрят свързаността на страната. Това от своя страна би стимулирало развитието на отделни региони и би привлякло нови инвеститори в индустриалния сектор. Съответно ще се открият нови работни места, но ще се задълбочи и проблемът с намирането на квалифицирани кадри. За потенциално охлаждане в строителството се говори от години, но към момента не се наблюдават признаци. По-скоро очаквам плавно развитие, подкрепено от наличието България има потенциал за нов етап в развитието на строителството инж. Стоян Пенев търговски мениджър в PERI
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==