12 СТРОИТЕЛИ 5'2026 Бихте ли представили проекта за производствената база на „Цератицит България“ в Габрово и основната архитектурна концепция, чрез която индустриалната среда се интегрира с природните дадености на терена и създава по-устойчива работна среда? Основната концепция на проекта, наречен „Зелен баркод за качество“, е да обедини най-новите тенденции в устойчивото проектиране с възстановяването на природната среда по поречието на река Янтра. Вместо да запазим досегашното положение, при което индустрията е обърнала гръб на природата, ние „освободихме“ крайречното пространство и го превърнахме в рекреационна зона за служителите. Самите сгради са ситуирани така, че да използват реката като естествен вентилационен коридор, като преобладаващото въздушно течение по поречието на реката създава естествено охлаждане и вентилация в паузите между сградите и вътрешната транспортна ос. Проектът включва трансформация и повторно използване на съществуващия сграден фонд. Как подходихте към своеобразното „рециклиране“ на старата сграда и какви архитектурни, конструктивни и организационни предизвикателства постави този процес? Трансформацията на комплекса изискваше поетапно разрушаване на част от съществуващите морално остарели постройки. Голямото предизвикателство тук беше това да се случи без да се прекъсва производственият процес на предприятието. В духа на устойчивото строителство, подходихме към разрушаването като към източник на суровини - строителните отпадъци бяха сортирани и рециклирани директно на площадката, а след това използвани обратно в новото строителство и вертикална планировка за обратни насипи и подложни материали. Какви са основните конструктивни особености на новите производствени пространства и по какъв начин избраните конструктивни решения позволиха поетапно изпълнение на проекта, без да се нарушава производственият процес? За новите основни сгради заложихме на конструкция от сглобяеми, предварително напрегнати стоманобетонни елементи. Именно тази сглобяема система, в комбинация със стратегическото ситуиране на новите обеми, ни позволи поетапното изграждане, успоредно с разрушаването на старите сгради. По този начин гарантирахме непрекъснатостта на работата в завода. Как постигнахте функционалното и пространственото обединяване на производствените, административните и социалните зони, така че да се осигурят едновременно ефективен работен процес, добра визуална свързаност и по-комфортна среда за служителите? Сградите са разделени на три функционални зони: инсталационна, производствено-складова и битово-офисна зона. Ключът към тяхното обединяване е максималната прозрачност и бързата достъпност. Генерално, пространствата са проектирани да бъдат визуално отворени, с широко използване на стъклени стени. Благодарение на това, служителите в офисната част, лабораториите и инженерния отдел имат пряка и постоянна визуална връзка с производствения процес в дълбочината на халетата. От друга страна, физическата спойка между самите отделни сгради се осъществява на второто ниво чрез т. нар. „Зелена променада“. Тя играе ролята на топла връзка в рамките на битово-офисната зона и служи не само като вътрешна рекреационна площ с достъп до модерната столова, но и изключително улеснява бързата комуникация и движението между различните сгради и отдели. Устойчивото проектиране променя съвременната индустриална архитектура арх. Мартин Кръстев основател на ARROGANT ARCHITECTS арх. Божидар Хинков основател на ARROGANT ARCHITECTS
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==