68 СТРОИТЕЛИ 3'2026 ВиК системи и санитарни помещения При обновяване на учебни сгради все по-често се разглежда и модернизацията на ВиК инсталациите, които в много случаи са с амортизирани тръбни мрежи, неефективни санитарни прибори и затруднен контрол върху хигиената на водата. Специфичен проблем при училищата е неравномерният режим на използване, включително продължителни периоди без консумация по време на ваканции, което създава риск от застой на вода и развитие на микроорганизми в сградната инсталация. Поради това в европейската практика все по-често се внедряват системи за автоматична циркулация, периодична промивка и температурен контрол на топлата вода. В санитарните помещения постепенно се въвеждат безконтактни или самозатварящи се смесители, които намаляват разхода на вода и ограничават риска от оставени отворени кранове. При проектиране на училищни санитарни възли се обръща внимание и на устойчивостта на оборудването при интензивно ежедневно използване, лесната поддръжка и възможността за бързо почистване. В спортни зали и съблекални все по-често се използват термостатични смесителни вентили с ограничаване на температурата с цел защита от изгаряне. В контекста на сградната автоматизация могат да се внедряват и системи за мониторинг на водната консумация и течове, които позволяват ранно откриване на аварии и анализ на потреблението по отделни зони. Това е особено важно при големи училищни комплекси, където скрити течове и непрекъснато работещи санитарни прибори могат да доведат до значителни загуби на вода. Електроинсталации, осветление и енергийно управление Обновяването на електроинсталациите в съществуващи училища обикновено започва с подмяна на главни и етажни разпределителни табла, които често не отговарят на съвременните изисквания за селективност и защита. От особено значение е въвеждането на дефектнотокови защити с ток на утечка 30 mA за крайни кръгове и 100 - 300 mA за групови линии, както и защита от пренапрежения тип 2 или комбинирани тип 1+2 при наличие на външна мълниезащита. Съществена промяна може да се направи и чрез разделяне на инсталацията по функционални зони, например осветление, контакти, ИТ оборудване и системи за безопасност, което позволява по-добър контрол и диагностика. При възможност е подходящо да бъдат използвани кабелни трасета в окачени тавани, което да улеснява бъдещи промени без разрушителни работи. На много места вече осветителните системи преминават към LED технологии с ефективност над 120 lm/W и дълъг експлоатационен ресурс. За класни стаи е добре да се проектира осветеност в диапазон 300 - 500 lx върху работната повърхност. Все по-често се използват тела с ограничаване на заслепяването и с цветна температура 4000 K, която е подходяща за учебна дейност. Управлението на осветлението би могло да включва и датчици за присъствие и сензори за дневна светлина, които да регулират светлинния поток в зависимост от естественото осветление. Това намалява енергийното потребление с до 40% в сравнение с традиционни системи без управление. В контекста на енергийното управление е добре да се помисли и за въвеждането на базови системи за мониторинг на електрическата консумация чрез интелигентни електромери с комуникация, например Modbus или BACnet. На база данните от тях би могло да се анализира натоварването, да се идентифицират неефективни режими и да се оптимизира работата на инсталациите. В бъдеще в тези системи могат да се интегрират и локални възобновяеми източници като фотоволтаични системи, кои- “ Автоматичните системи могат да предотвратят загубите на вода в учебните сгради.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==