19 СТРОИТЕЛИ 1'2026 груб строеж Много преподаватели от катедрата ще бъдат запомнени с техните оригинални проектно-конструкторски решения за знакови сгради, мостове и други съоръжения с национално значение, като Аспаруховият мост във Варна, Националният дворец на културата (НДК) и много други. Не на последно място, искам да отбележа присъщите за катедрата микроклимат, професионална етика и условия за развитие на личностния потенциал. Следването на тези принципи има огромно значение за утвърждаването на катедра МДПК като основен и уважаван център на компетентност в областта на стоманените, дървените и комбинираните конструкции у нас. Бихте ли разказали за сътрудничеството на катедрата с инженерната общност, строителния бранш и бизнеса най-общо? В периода 2000-2010 година катедра МДПК активно участваше в процеса по въвеждане на системата от конструктивни Еврокодове в България и по-конкретно на отделните части на Еврокод 3, Еврокод 4, Еврокод 5 и Еврокод 9, както и в изготвянето на техните Национални приложения. Водеща роля имаха проф. Л. Венков, проф. Н. Драганов и проф. Д. Даков. Проф. П. Сотиров беше един от водещите експерти, работили по въвеждането на Еврокод 8. През последните две десетилетия съвместно с КИИП бяха проведени редица обучителни курсове за инженери-проектанти с цел приобщаване на българската инженерна колегия към европейската нормативна база за проектиране на конструкции. В подкрепа на прехода към европейските норми и стандарти, под егидата на КИИП бяха издадени книги и ръководства за проектиране, написани от бивши и настоящи членове на катедрата. Експертна група от катедрата в състав доц. Цв. Георгиев, д-р инж. Ст. Райков и д-р инж. В. Георгиев участва в разработването на Наредбата за изпълнение на стоманени конструкции (2022 г.). Понастоящем тече процес по въвеждане на второто поколение Еврокодове, в който катедра МДПК също има значимо участие. Нашият доайен проф. Д. Даков е председател на ТК56 към БИС, а в работните групи към ТК56 участват почти всички членове на катедрата. В момента работим по изготвянето на Националните приложения към отделните части на второто поколение Еврокод 3 за проектиране на стоманени конструкции. В продължение на темата, как се развива сътрудничеството на катедрата с близките до дейността є асоциации и браншови организации? От 2006 година катедра МДПК провежда регулярно Националния симпозиум по стоманени, дървени и комбинирани конструкции, който се наложи като национален научно-приложен форум за споделяне на знания и професионален опит и за насърчаване на по-широкото приложение на металните, дървените и комбинираните конструкции в България. Съорганизатори на Симпозиума са Българската асоциация за метални конструкции (БАМК), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Асоциацията за фасаден инженеринг (АФИ). Последното девето издание на Симпозиума беше на 20 юни 2025 г. в Интер Експо Център, София, с повече от 150 участници и с богата изложбена зона на фирмите-партньори на катедрата. От ключово значение за катедрата е сътрудничеството ни с БАМК, на която катедрата е асоцииран член. Съвместно с БАМК, КИИП и фирми за метални конструкции провеждаме регулярно различни тематични семинари, които се радват на значително присъствие от страна на нашите студенти и инженери от практиката. Ще бъде интересно да научим и какви обучителни семинари организирате и какви са техните цели? През последните 5 години провеждаме регулярни обучителни семинари и посещения на строителни обекти за дипломантите към катедрата с основна цел - повишаване на квалификацията им в специфични области, които не се преподават или са слабо застъпени в петгодишния магистърски курс. Много от тези семинари се провеждат с лектори от фирми като Хилти България, Idea StatiCa и др. Последните посетени от нашите дипломанти обекти бяха заводът за метални конструкции на фирма „Метални конструкции - Плевен“ и заводът за сандвич-панели на фирма „Metecno“ в гр. Плевен (април 2025 г.). Съвместно с БАМК ежегодно провеждаме конкурса „Найдобра дипломна работа“, в който оценяването е възложено на независимо жури от външни инженери-проектанти. В своята презентация „Катедра МДПК - настояще и бъдеще“ очертахте основните насоки за бъдещата работа и развитие на катедрата. Кои от тях имат най-пряко отражение върху реалната практика днес? Държа да отбележа, че насоките за бъдещата работа и развитие на катедрата, които представих на юбилейното тържество, са по-скоро препоръки, формулирани въз основа на анализа на наличния потенциал на катедрата и тенденциите на развитие на съвременната строителна наука и практика. Ще започна с необходимостта от по-активно включване на преподавателите от катедрата в европейски научни и образователни проекти. Имаме достатъчно натрупан опит, добри лични контакти с колеги от чужбина, а катедрата е разпознаваема в европейското академично пространство. Конкурентноспособността на едно академично звено и неговият научноизследователски капацитет са тясно свързани с модерна и добре работеща лаборатория. Затова една от целите, които си поставяме, е постоянно обновяване на материално-техническата база на лабораторията на катедрата (УНИЛ по МДПК). В нея се провеждат експерименти, свързани с работата на докторантите, експерименти по научноизследователски проекти и изпитвания, възложени от външни клиенти. Лабораторията на катедрата може да бъде отличен и надежден партньор на фирми и организации, които искат да докажат с изпитвания характеристиките на своите продукти и тяхното съответствие на европейските продуктови стандарти. По-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството с бизнеса е друго приоритетно направление в работата на катедрата. За последните 20 години тя се превърна в желан партньор при изпълнението на различни проекти и решаването на сложни инженерни проблеми. Тук имаме значителен ресурс от знания и опит в области като сеизмичното инженерство, усилването и реконструкцията на съществуващи сгради и съоръжения, и много други. Паралелно с работата по горните приоритетни направления, бих желал през следващите години да насочим нашите усилия в увеличаване на компетентността и конкурентноспособността на катедрения колектив в научно-приложни направления с висока обществена значимост като устойчиво строителство и кръгова икономика, DfD (Design for Disassembly), прилагане на BIM и Digital Twins в инженерната практика, модулно строителство и 3D-принтиране на елементи и възли. В заключение, оставам оптимист за бъдещето на катедра МДПК и се гордея, че съм част от нея!
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==