39 СТРОИТЕЛИ 7'2025 интериорни решения кръгли маси. Винаги се избира емблематично за дизайна и архитектурата място. Това е фокусът и на неделния архитектурен тур, когато наши гидове са дизайнери и архитекти, които представят сградите от професионална гледна точка: музеи, университети, шоурумове и др. Тази година посетихме Villa Beer - сграда от 30-те години на миналия век, проектирана от архитектите Josef Frank и Oskar Wlach и реконструирана от Christian Prasser, както и хотел Hoxton - с екскурзовод от BWM Designers & Architects. Защо е важно професионалистите в бранша да членуват в асоциацията? Асоциация на интериорните дизайнери в България е организация с нестопанска цел. Тя по закон си има организационна структура - управителен съвет, председател, членове, устав, по който се движи. От друга страна, сам човек не може да променя каквото и да било. Нужда от обединяване и структуриране има за всеки бранш. Интериорните дизайнери стават все по-значими фигури в строително-инвестиционния процес. Да, много дизайнери казват: На мен не ми трябва организация, аз и без нея си работя, но браншовото организиране е важно, защото отрасълът, обединен, може да претендира, да се бори и застава зад идеи и каузи. Когато, например, стане пожар един човек реагира, но търси организация, която да застане начело на кампанията, защото едно е да кажеш аз, с името си, друго е да кажеш аз и цялата организация заставаме зад това. Членството дава една заявка, легитимира те като професионалист в бранша. Благодарение на него се преброяваме, обединяваме и ставаме по-силни, като така можем да имаме глас. Не на последно място, идва и един момент, в който човек е готов и да дава. Даваш на обществото, но го правиш и за себе си, получаваш едно голямо удовлетворение от това, което правиш и то въздейства на целия бранш. Асоциация на интериорните дизайнери в България е обединение на всички професионалисти в бранша. На нас ни трябваше доста време да кажем какво означава професионалист интериорен дизайнер. Това ни отне време - докато го кажем, структурираме и застанем зад него, защото преди това се лутахме - и относно образованието, и за критериите за членство и т. н. Европейската организация изключително много ни помогна и в тази посока и смятам, че и за в бъдеще би го направила защото конференцията всяка година завършва с кръгли маси по три основни въпроса, сред които е за това как да се вдигне престижът на професията, как образованието може да помогне, как държавата може да помогне и т. н. Въпросите, които ние тук си задаваме, си задават и в много други държави. Какво ви провокира да поставите акцент върху обществените пространства като тема на предстоящата Третата национална конференция за интериорен дизайн? Смисълът на Третата национална конференция за интериорен дизайн, която ще се проведе на 4 декември е да се обедини браншът, да види докъде е стигнал, какво е направено, да се представят новости по актуални за него теми и това да се случва ежегодно. По този начин се дава много повече сила и видимост на професията, както и възможност за изява на утвърдените професионалисти, на младите - да чуят и видят, да следват, да се срещат лице в лице. За първи път решихме конференцията да има тема и тя да е обществените пространства. Ние трябва да я изговорим, защото по-голямата част от публичните пространства у нас не са добра визитка на институциите и на страната. Виждаме, че те се правят с „вътрешни усилия“, както се казва, с минимален ресурс, от чиновници, не от професионалисти. Това дава някакъв странен пример. Пари се харчат за какво ли не, но не и за да получиш професионални съвети. Браншът трябва да застане и да каже силно, че не може обществените пространства да нямат професионалист интериорен дизайнер или архитект, специализирал в интериорно проектиране. Всяко обществено пространство трябва да е създадено или реновирано от професионалисти. От друга страна тези пространства са най-интересни за специалистите като възможност за изява и професионално развитие. Всеки мечтае да прави обществени пространства, защото са видими и са по-голямо признание към техния труд. Събитието е платформа за разговор между професионалната общност, държавните институции и общинските администрации. Програмата предвижда дискусионни модули, тематично насочени към обществените и публичните пространства и добавената стойност, която им дава интериорният дизайн. Ще имаме представители на държавата, сред които главния архитект на София - арх. Богдана Панайотова, г-н Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП и други, на Българската търговско-промишлена палата, на която Асоциацията е член; очакваме и участие от ECIA, разбира се. На Третата национална конференция за първи път АИДБ ще връчи награди за принос в интериорния дизайн. Те не са за интериорни дизайнери и проекти, а за наши партньори, които в годините са допринесли за развитието на интериорния дизайн в България и ще са в три направления: бизнес, образование и медия. Как определяте годината за АИДБ и какво предстои през 2026-та? 2025-та за АИДБ беше една много съществена година на промяна, в която по много естествен начин се случиха нещата за Асоциацията. От нейното начало имаме нов управителен съвет, нова гледна точка. Усещането за подкрепа за мен е много важно. Заговорихме за конференция в края на 2024-та, работихме по промени на устава, на логото и визията ни. Нищо не беше самостоятелен „изстрел“, всичко вървеше по естествен начин заедно. Догодина, разбира се, ще продължим с месечните ни събития от вече утвърдения във времето формат за ежемесечни тематични срещи Клуб на дизайнера, в който срещаме професионалистите с фирми в бранша, инвеститори и потенциални клиенти. Планираме майсторски класове за членовете на АИДБ и други инициативи. Но това, което искаме да представим в края на 2026-та или по-рано е яснота за това какво включва интериорният проект и какво трябва да бъде предадено на клиента. Така както е ясно какво иска общината, когато строиш една къща. По този начин, независимо, че няма закон, ние искаме да регламентираме какво задължително съдържа един интериорен проект – описано и ясно казано в новия ни сайт през следващата година, както и да обсъдим потенциални ценообразувания. Няма да налагаме, нито да фиксираме някакви цени, но да е ясно – проектът включва тези определи неща; това се оценява по този начин, другото – по този; това може да бъде направено от един професионалист, другото от друг, кой е водещият проектант, кои са съпътстващите и т.н. Това би било много полезно, ако съумеем да го изработим в следващата година и да можем да издадем един вид наръчник от дизайнера към клиента. Пълния текст на интервюто четете в ProfiLand.net
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==