32 СТРОИТЕЛИ 7'2025 има предвид сложността на елементите на конструкцията. Съществуващата южна фасада на котелното е била многократно ремонтирана през 90-те години на миналия век. Състоянието на стената е изисквало ново укрепване, за да се стабилизира и запази. Това е направено с елегантно проектирани ферми с обтяжки, създаващи желаното пространство и премостващи отвори по 25м, с минимално въздействие върху съществуващата структура. Иновативните „дървесни“ структури, т. е. ферми, разклонени като дърво в горния си край, в котелната централа, носят безпрецедентни натоварвания, като същевременно осигуряват пространство без колони. В северния атриум прехвърлянето на натоварването е постигнато със схема, която използва прехвърлящи ферми, греди и ферми, разклонени в горния си край като дърво. Що се отнася до комините, след задълбочени проучвания става ясно, че те не могат да бъдат ремонтирани. Решено е те да бъдат демонтирани и да се изградят нови копия около нови вътрешни стоманени рамки. За демонтажа на комините е използвана кръгова система (кръгъл такелаж), спускаща се бавно от върха на комина, за да може екипът да руши материала и да отстранява безопасно отломките през улей с фуния, който минава през центъра на всеки комин. Работи се поетапно, започва се от югозападния комин и когато той е реконструиран до височина 25м, започва работата по останалите три комина. Последователността е важна и заради емблематичния профил на сградата - изискването е било да няма момент, в който гледката да е лишена от комините на лондонския хоризонт. Вложени са огромни количества бетон и боя, като се спазват най-високите стандарти за безопасност и същевременно се запазва прочутият силует на сградата, заедно с фините детайли. Въпреки че всеки комин е визуално идентичен с оригинала, сега те имат по-сигурна схема на стоманена армировка в бетона, за да се гарантира, че ще издържат на времето и корозията. Много свободни сгради, малко свободно пространство Уплътняването на града и преустройството на сградите са на дневен ред. Спряхме се само на два примера за вълнуващи проекти за преустройство в Лондон, които показват как може да изглежда вторият живот на старите сгради с интелигентна концепция за използване и подходяща архитектура. Да си пожелаем следващият зашеметяващ проект да е за наша сграда тие с централна отоплителна и охладителна мрежа за целия обект, както и осигуряване на непрекъснатост на отоплението през Темза до резиденциите на имението Pimlico, които датират от 30-те години на миналия век! Електроцентралата е със стоманена носеща конструкция, облицована с тухли, и части от нея са на повече от 90 години. Тъй като стоманената рамка се е „движила“ през годините, тухлата се е напукала, позволявайки на водата да прониква и да руши стоманената конструкция. Започва се с демонтиране на историческата тухлена зидария, почистване на стоманените елементи с пясъкоструйки, боядисване на стоманата със защитно покритие и повторно зидане на тухлите, като дори са издирени допълнителни тухли от оригиналната тухларна. Специално са изработени над милион и половина заместващи тухли, които да съответстват на оригиналните. Увеличава се височината на наличните прозорци с прорези, отстрани на сградата, за да се подобри достъпът на дневна светлина в новите жилищни помещения. Това включва премахване и почистване на историческите тухли за повторна употреба, където е възможно, и инсталиране на нова стоманена рамка около прозорците. За да се запази максимално съществуващата структура на електроцентралата, съществуващите стоманени колони са свързани с новите етажи. Разработени са нови болтови връзки и детайли за замяна на съществуващите нитове с болтове и подложни плочи. Тъй като идеята за реконструкция предвижда създаване на нова, мащабна структура в рамките на налична историческа „черупка“, контролът на движението на сградата и запазването на строителните толеранси между новите и съществуващите структури се оказва ключов приоритет. В турбинните зали новите колони са на сантиметри от съществуващи повърхности. Например новите колони, поддържащи Турбинна зала А, са поставени само на 7см от съществуващите. Решено е части от наличните шапки на пилоти да бъдат отрязани, за да се направи място за нови стоманени греди, без да се компрометира необходимия капацитет на основите. Особено красиво конструктивно решение са покривните ферми с въжета на турбинна зала А. Високото пространство на южния атриум налага южната външна стена на сградата да не е свързана с нито една от новите подови плочи. Решението за укрепване на стената е с помощта на олекотени ферми с обтяжки, като последователността на монтиране на фермите също е предизвикателство, като се
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==