20 СТРОИТЕЛИ 2'2025 Какво мотивира един млад човек да избере архитектурата за свое призвание? Архитектурата е интересно прозвище, но често недооценено. Още от дете се вълнувам от света около мен – как работят най-малките и най-големите неща, защо нещо е направено по специфичен начин, та чак до това защо ние не можем да летим като птиците. Това любопитство ме тласна към точните науки в търсене на отговори, но често пъти откритите отговори не ми бяха достатъчни и сам опитвах да създавам такива. Рисуването ми беше и все още е първи приятел в това търсене. Спомням си как прекарвах часове в рисуване на всевъзможни сценарии. Това ми умение с времето ми позволи да стана част от програма за надарени деца и да се запозная с много хора. Те ми помогнаха много, но най-вече ме запознаха с архитектурата – любов от пръв поглед, перфектната комбинация от всичко, което правех и харесвах. Вашата дипломна работа за спортно-културен център в Неделино носи лична кауза и визия за бъдещето на града. Какви бяха основните предизвикателства при разработването на този проект? Дипломната ми работа е нещо много лично и ценно за мен. Израствайки в моя роден град, видях огромна липса на пространства за развитие – не само за децата, но и за младите и възрастните. Моят проект – сграда, е направена за да създава и заздравява връзките в нашето общество, да изгражда мост към миналото, но и към бъдещето, да бъде отворена както за деца и младежи, така и за възрастни. Програмата на сградата и самото ѝ формообразуване са напълно подчинени на стръмния терен, в който е ситуирана. Самата сграда е символ на културния упадък, черпейки своя архитектурен образ именно от разрушените възрожденски къщи. Лишена е от типичните архитектурни мотиви за Родопите и се отличава ясно като чужд обект. И именно това е целта – самата сграда да се превърне в повод за разговор и рефлексия върху изгубеното. Проектът е разделен на два обема с различни функции, свързани с площади. В един от обемите изграждам спортна зала с няколко по-малки зали. В нея залагам интегрирана трибуна, позволяваща осъществяването на спортни събития, както и малко прилежащо кафене, което се отваря към един от свързващите площади. Чрез външна стълба се осигурява достъп до зеления покрив на спортната зала, който е пряко продължение на програмата. В другия обем създавам център за развитие с три основни зали – по пеене, свирене на музикални инструменти и изкуство, както и три по-малки зали по интереси. На същото ниво се намира и зрителна зала, а при нужда музикалната зала може да се трансформира в камерна. На нивото под това разполагам пространство за споделена работа, кино зала, кафене и малък обществена кухня – продължение на инициативата за топъл обяд в града. За нуждите на обществената кухня е предвидена зеленчукова градина на покрива є, давам възможност на съпричастните да се включат в кампанията, отглеждайки част от продуктите. На последното ниво разполагам две библиотеки – детска библиотека и библиотека за възрастни – с директен излаз към зелени покриви, наподобяващи връзката на къща с двор. Финалният резултат е една напълно човешка сграда – мащабирана спрямо града, вписана в стръмния родопски хълм, проектирана така, че да дава на хората възможност да играят, да учат, да споделят и най-вече – да си помагат. Какви са най-важните уроци, които сте научили и какъв съвет бихте дали на бъдещите си колеги? Стартираш като незнаещ студент и завършваш като архитект, който все още не знае почти нищо за тази професия. Професията е изключително комплексна и постоянно променяща се, което от своя страна изисква и ние да се променяме с нея. Уменията, научени в университета, са напълно приложими и представляват добра основа, върху която може да се надгражда. Същото е вярно и за уменията, придобити в работната среда – те също могат и трябва да бъдат надградени. Само така вярвам, че можем да създаваме по-добра и по-качествена архитектура. Архитектурата е призвание Светослав Кръстев архитект
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==