SMART Building and Home Magazine

25 SMART Buildings and Home Magazine 2024 деня, системата следи тенденцията в температурата. Ако се види, че същата нараства с темп, с който се очаква да достигне и надмине желаната температура към 18:00 ч, въобще не включва отоплителната система. При липса на слънчева светлина, системата преценява на база същите показатели, дали да включи отоплението от термопомпа въздух-вода или климатик. Какво отличава строителството на жилищна сграда от изградените от вас къщи - от конструкцията, озеленяването до инсталациите? Краткият отговор тук е всичко. Именно това прави трудно строителството на пасивни умни сгради. Причината е, че всичко има значение - парцел, ситуация на сградата, разпределение, конструкция, ВиК, ОВК, ел. инсталация, озеленяване. Всяка от тези специалности трябва да даде нейния принос към постигането на наистина ефективна пасивна умна сграда. Пример е озеленяването - следва близо до сградата да се предвидят широколистни дървета с големи листа като Чинар или някои сортове дъб. Това дава възможност през лятото да се възползваме от засенчването на сградата, а през зимата слънчевата светлина да влиза директно. Инсталациите, електрическата и слаботоковата трябва да се планират специално за смарт и пасивните аспекти на обекта. Откровено казано преди 7 години когато започнахме този проект, вярвах че до 5-6 години това ще е масово. Днес продължават тези сгради да са по-скоро бутикови, отколкото масови. Причината е вероятно в това, че не се използват консултанти, които да погледнат проекта в неговата цялост и да дадат насоки на отделните специалности за търсения ефект. Каква е ролята на възобновяемите енергийни източници в пасивните сгради, които създавате? Как те се интегрират със смарт системите? Използването на ВЕИ няма общо с това една сграда да е пасивна или смарт. Това е масова заблуда и в този смисъл въпросът е съвсем уместен. Пасивна сграда означава сграда, която отговаря на определени критерии за енергийна ефективност. Критериите са ясно дефинирани от Passive House Institute (PHI) и те касаят необходимата енергия за отопление и охлаждане на сградата. Дали тази енергия идва от ВЕИ не е в обхвата на понятието. Смарт технологиите помагат за оптимизирането на енергийната консумация и в този смисъл помагат за постигането на критериите за пасивна сграда, но не те правят сградата пасивна. Използването на ВЕИ би могло да доведе до това сградата да е „автономна“ или „енергийно независима“, което разбира се може да се постигне и без да е пасивна - просто се добавят повече ВЕИ. Кои са най-големите трудности при реализацията на проект за пасивна „умна“ сграда? Едно от големите предизвикателства, както вече споменах е съвместяването на различните специалности в контекста на общата цел за постигане на пасивна и умна сграда. От друга страна е и отпора от страна на изпълнителите на отделните дейности. Често се сблъсквахме с трудности при намиране на изпълнител, който да покрие специфичните изисквания. Сещам се за два много ярки примера: Доставчик на дограма, който отказваше да възприеме изискването ни за поставяне на две нискоемисионни стъкла в тройния стъклопакет с довода, че стъклопакетът ще прегрее и ще се спука от топлината. Това до момента остана само хипотеза, но в онзи момент пораждаше затруднения в намирането на изпълнител, а и в следването на поставените изисквания. Друг пример е изпълнителят на окабеляването, който откровено се затрудни с поставянето на толкова много по вид и обем кабели. Всички изисквания бяха нестандартни за него и беше трудно да се следват съгласуваните проекти. Появяваха се редица грешки, някои от които трудни за установяване и отстраняване. Като цяло манталитетът в случая играе важна роля, тъй като се дава предимство на опитът спрямо науката. Разбира се и двете имат значение, но науката в случая дава един по-общ поглед над нещата. Голямо предизвикателство е и намирането на баланс инвестиция-възвръщаемост. В процеса и на проектиране, и на изпълнение, има редица решения, които трябва да се вземат и които определят сумата на инвестицията. Някои от тях имат важна роля за енергийната ефективност, а от там за възвръщаемостта, но други не оказват такова влияние. Например 20% по-скъп профил за дограма, който дава 5% по-ниски енергийни загуби, може да се окаже рентабилен в дългосрочен план. Това разбира се става ясно след редица изчисления за общия обем на профила на дограмата спрямо цялата къща и как тази по-ниска енергийна загуба в дългосрочен план ще се отрази на експлоатационните разходи. В този смисъл липсата на стандартизиран подход дава много голяма несигурност при взимането на решения, която може да бъде компенсирана с изчисления, а ако това не е възможно, само с натрупания опит.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==