60 СТРОИТЕЛИ 6'2024 Използването на водород в сградите представлява ключов елемент за декарбонизацията на отоплителния сектор. Сградите са вторият по големина потребител на енергия в ЕС, отговорни за 40% от общото енергийно потребление и 24% повече емисии на парникови газове в сравнение с енергийния сектор. Текущите решения за декарбонизация, като електрическите термопомпи, изискват наличието на възобновяема енергия в същото време и място, където има нужда от отопление. Това води до нужда от значителни инвестиции в инфраструктурата и усилва сезонността на търсенето. Водородътможе да играе важна роля в преодоляването на тези предизвикателства. Възможността за съхранение на възобновяема енергия и намаляване на зависимостта от електропреносната мрежа са само част от предимствата му. През зимата, когато търсенето на отопление е високо, а производството на възобновяема енергия е ниско, водородът може да балансира потреблението и производството. Съществуващата газова инфраструктура може да бъде адаптирана за водород, като по този начин се намалят нужните инвестиции. В страни като Германия, където преносът на излишна вятърна енергия от север към юг е предизвикателство, водородът може да улесни преноса на енергия от мястото на производство домястото на потребление. Това е важно за страни без достъп до големи възобновяеми ресурси. Инсталирането на допълнителни термопомпи би увеличило значително натоварването на електропреносната мрежа. В ЕС, ако се инсталират 91 милиона нови термопомпи до 2050 г., мрежата ще трябва да поеме пиков товар от 292GW само от тях. Водородът предлага решение за намаляване на необходимостта от разширяване на мрежата. Някои региони в Европа не разполагат с лесен достъп до конкурентна възобновяема електроенергия. Водородът може да позволи внос на по-евтина възобновяема енергия от страни с големи възобновяеми ресурси, като тези в Близкия Изток и Северна Африка, което ще намали разходите и повиши ефективността на системата. Използването на водород в сградите може да намали необходимостта отмащабни ремонти и да улесни прехода към по-устойчиви решения за отопление. Това ще позволи на повече хора да се възползват от предимствата на декарбонизацията, като се намали натискът върху отделните потребители и се ускори процесът. Водородът може да бъде интегриран в съществуващите отоплителни системи без значителни промени в инфраструктурата. Съществуващите газови котли могат да бъдат адаптирани за работа с водород, което ще намали разходите и времето за преход към по-екологични решения. Водородът може да се използва не само за отопление, но и за производство на електричество чрез водородни клетки. Това ще допринесе за по-голяма гъвкавост на енергийната система и ще осигури допълнителни възможности за съхранение на енергия. С напредването на технологиите и намаляването на разходите за производство на водород, той ще стане все по-достъпен и ще играе ключова роля в прехода към устойчива енергийна система. Инвестициите в изследвания и развитие на водородни технологии ще бъдат от съществено значение за ускоряване на процеса. ЕС вече прави значителни стъпки в тази посока, като финансира проекти за развитие на водородната инфраструктура и стимулира използването на водород в различни сектори. Тези усилия ще допринесат за постигането на целите за въглеродна неутралност до 2050 г. С всички тези предимства, водородът се очертава като ключов компонент на бъдещата енергийна система, коятоще бъде по-устойчива, ефективна и екологична. В дългосрочен план, водородът може значително да намали зависимостта на Европа от изкопаеми горива и да повиши енергийната сигурност на континента. Водородът в сградите като ключ към устойчива енергийна система
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==