60 СТРОИТЕЛИ 5'2024 Впрягането на повече от един източник паралелно предполага по-сложна и скъпа система, което обаче може да бъде оправдано от гледна точка на икономическа ефективност или икономия на енергия. Предполага се, че ефективността на термопомпата се увеличава съществено при наличието на втори и трети източник. На практика е трудно да се оцени степента, до която тези предимства са значителни и кога точно оправдават инвестицията. Повишавайки сложността на интелигентните системи за управление, термопомпите могат да интегрират успоредно и повече от два източника. Например, за отопление системата може да използва въздух и земя, но и да се подпомага от покривни слънчеви колектори. Много комбинации са теоретично възможни, например: въздух+земен топлообменник, въздух+слънчеви колектори, земна серпентина+слънчеви колектори, въздух+вода и др. Условно съществува разделение между термопомпите с два източника (dual-source heat pump, DSHP) и термопомпите с три източника (triple source heat pump, TSHP). Тъй като основният механизъм за термопомпата е един и същ, често пъти може да бъде изгодно термопомпата да има достъп до повече от два източника на температурна разлика. Например, системата може да работи с въздушен и с подземен топлообменник, но за отопление да се подпомага от слънчеви термални панели. Термопомпата с три източника осигурява повече гъвкавост, но и изисква по-сложен механизъм за управление. При разумно конфигуриране системата може да осигури значително предимство от „жонглирането“ с три източника на температурна разлика за постигане на оптимални резултати. Механизмът за управление трябва да „знае“ границите на възможностите на термопомпата, за да работи в рамките на капацитета си, и да „следи“ температурата, налична у всеки източник във всеки един момент, така че да направи оптималния избор. Особености Когато се обмисля възможното инсталиране на термопомпа, редно е да се вземе предвид чувствителността на системата към ниски и високи температури. Също е важно да се вземе предвид промяната на температурата, която термопомпата може да предизвика у източника. Например, при земна система температурата на земния пласт ще спадне бързо, ако термопомпата извлича много топлина от малка подземна серпентина – следователно е много важно размерът на през зимата (при по-ниски температури), когато отоплението е най-необходимо. Така устройството може да се окаже недостатъчно за постигане на желаната температурна разлика и би бил необходим резервен източник. Към всичко това като източник на енергия за отопление чрез термопомпа можем да посочим и слънцето. Слънчевите панели, подгряващи работен флуид или вода, могат да осигурят отопление за сградното пространство. Тяхната роля е възможна в две направления. През зимата те могат да подпомагат термопомпата за отопление. През лятото пък сгорещената работна течност може да се циркулира в подземна серпентина, за да загрява горния земен слой, на който ще се разчита за земен източник през зимата. В практиката се говори и за термопомпи с двоен източник, при които вторичният е котел или бойлер на газ или твърдо гориво (първичният обикновено е въздух). Комбинацията се разглежда предимно от гледна точка на нуждата от по-солидно отопление в най-студената част от зимния сезон. Относително лесен за инсталиране, в дългосрочен план този вариант не е удачен за намаляване на парниковите емисии. Важно уточнение е, че термопомпата с подземен източник е технология различна от тази с геотермален източник. Термопомпите със земен източник понякога погрешно биват наричани „геотермални термопомпи“. Но реално земните системи не черпят топлина от земята; всъщност топлината в горния земен слой, която те „грабват“, произлиза от слънцето – това е топлината, поета от земята при нагряването й от слънцето (освен ако сондажът не се простира на дълбочина над 500 метра). Истинска геотермална топлина, която да се извлича чрез термопомпа, се среща в регионите с горещи водни извори, много такива има в България, гейзери - например в Исландия и горещи повърхностни слоеве на земята, каквито има в регионите с вулканична дейност на плитки дълбочини. Комбиниране на повече от един източник Термопомпените системи с повече от един източник условно могат да бъдат класифицирани като серийни и успоредни/паралелни. В последователната система, т.е. серийната, два източника биват използвани последователно. Първият повишава температурата, вторият я „взима“. В успоредната конфигурация термопомпата взема топлина или от първия, или от втория – според температурните нива.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==