Енергийна Ефективност | издание 2022г.

43 Енергийна Ефективност 2'2022 Както казах по-горе, инвестиционното намерение е свързано с енергийната трансформация и декарбонизирането на енергопроизводството на завода, промяна, който следва пътната карта за спиране на използването на изкопаеми горива до 2030 г. и въглеродната неутралност до 2050 г. - цели, които Групата Солвей обяви и следва през последните години. Девня Енерджи е създадена за целите на развитието и изграждането на един от проектите, а именно инсталация на производство на пара, с високи параметри, използвайки алтернативни горива от неопасни, предварително третирани отпадъци и биомаса. Ще се произвеждат 240 тона на час пара, която ще осигурява около 40% от собствените нужди за производство на калцинирана и сода бикарбонат. Говорим за годишна производителност около и над 8100 часа, както и брутна ефективност на използването на първична енергия над 80% Идеята е да се заменят използваните петрококс и въглища за производството на пара и електричество, за собствени нужди на завода, с алтернативни горива. Алтернативните горива ще бъдат две разновидности - първата, получени от преработката на неопасни отпадъци и втората - т. н. не-атрактивна биомаса - слама и други арго-остатъци. Проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси, при ограничено използване на вносни такива, когато и ако това се налага. Годишното количество първично гориво, при средна калоричност от 4 МВч/тон, възлиза на около 450 хиляди тона. В продължение на това, ще бъде интересно да научим повече за технологията, на която залагате в проекта. На какви инженерни решения и технически опит ще разчитате при нейното изграждане? Технологията се основава на класически и добре познати техники в енергетиката и не е много по-различна от един съвременен енергиен котел за биомаса, въглища или други твърди горива. Говорим за термично третиране, чрез изгаряне на алтернативни горива, получени от обработени неопасни отпадъци. Изгарянето е надежден и контролиран процес, при който, при определени температура и време на престой в пещната камера, се постига пълно изгаряне на подадените горива. Отделената в пещта топлина, както и топлината на димните газове загряват водата, която се превръща в прегрята пара с определени параметри. Тази пара служи за комбинирано производство на процесна пара за целите на производството на сода, както и електроенергия за собствено потребление от самата инсталация и от завода. Именно това прави тази технология високоефективна и гарантира поставените от ЕС изисквания и критерии за устойчивост и кръгова икономика, т. нар. „таксономия“. Две са утвърдените технологии за изгаряне на алтернативни горива, признати като най-добри налични техники - изгаряне в скарен котел и изгаряне в котел с кипящ слой. Тук бих искал да уточня, че след прилагане на изискванията на ЕС за спиране на изгарянето на необработени битови отпадъци, което можеше да се осъществява единствено и само в скарни котли, на това техническо поле навлязоха и технологиите от енергийния сектор, а именно котли на кипящ слой, включително и на циркулиращ такъв. Има още една технология, която е доста разпространена в скандинавските страни - газифициране на алтернативни горива. Тя води до производството на синтетичен газ, който се изгаря в котли, близки до тези на природния газ. Димните газове преминават през многостепенна система за пречистване, където се отделят и наличните киселинни съединения и тежки метали. Последната степен на очистване ще се основава на използването на бикарбонат и активен въглен - SOLVAir® - технология, която е разработена с участието на Солвей и която, засега, няма алтернатива в качеството на очистка на димни газове. Контролът на емисиите, техните нива, заложени в нормите на ЕС, са доста по-ниски от тези за въглища и газ, като за част от показателите те са в пъти по-ниски. Благодарение на инсталирането на сложни системи за пречистване на димните газове в модерните съоръжения за производство на енергия от отпадъци, емисиите на диоксини са намалели значително през последните 30 години. Секторът „Отпадъци за енергия“ е един от найстрого регулираните индустриални сектори в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени емисии на диоксин. В Швеция например, емисиите от сектора са намалели 100 пъти за периода от 1985 г. до 2015 г., като същевременно количеството термичнообработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти за същия период. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските инсталации за производство на енергия от отпадъци внимателно следят своите емисии и въздействието върху околната среда по време на различните етапи на работа. Проведени са обширни изследвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на сектора се счита за незначително, поради много ниските нива на емисии. За работата на инсталацията разчитате на нерециклируеми отпадъци и биомаса. В този смисъл, как бихте коментирали възможностите за изграждане на ползотворни връзки в общинските депа за отпадъци и агропроизводителите в региона? Както вече споменах, проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси, при ограничено използване на вносни такива, когато и ако това се налага. Съществува голям потенциал за използване на местни, постоянно генериращи се ресурси: Количествата отпадъци в 8-те области - Девня и Варна, Шумен, Търговище, Добрич, Силистра, Разград, Русе, Велико Търново и допълнително София - се равняват на 1 милион тона, с потенциал за 350 000 тона алтернативно гориво. За да се „изчисти“ България, ще трябва да се изградят много заводи за оползотворяване на отпадъци, тъй като според разпоредбите на ЕС в близко бъдеще депонирането на отпадъци вече няма да бъде опция за управлението им. Проектът има няколко много силни страни и ефекта, както екологични, така и социални и икономически. Да започнем с биомасата - в рамките на т. н. не-атрактивна биомаса влиза сламата, която днес периодично се използва за торене, но с по-дълъг цикъл на разграждане и по-дълбока оран, което генерира и по-високи оперативни разходи на земеделските производители, но така също и стъблата от царевичното и слънчогледовото производство, които често не се оползотворяват и се изхвърлят на полето или на импровизирани сметища. Бихме искали да сме гъвкави относно микса на първични горива. Т. е. в години, в които има повече биомаса, ще можем да я оползотворяваме приоритетно, като в периоди, в които има пиково производство на RDF, ще може да се използва повече този тип алтернативно гориво. Проектът изисква преки инвестиции в размер, който предстои да се прецизира, но на този етап е остойностен на около 350 милиона лева. Тази инвестиция ще доведе до временна заетост на около 200 човека в рамките на 3

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==