36 Енергийна Ефективност 1'2022 води, непригодни за употреба и скали с аномално висока температура и благоприятни филтрационни параметри, разположени на дълбочини от 5000-6000м. Как геотермалната енергия ще доведе до изграждането на устойчива енергийна независимост в България? България има сериозен потенциал за дълбока геотермална енергия, като реализирането на тези ресурси ще позволи изграждането на съоръжения за производство на електроенергия и промишлено отопление. Заедно с това, тази енергия ще ни помогне да постигнем целите си за декарбонизация, особено когато се използва съвместно с други възобновяеми енергийни източници, а също и с ядрената енергия. Въпреки това, когато планираме нашите дългосрочни стратегии и политики за преход към възобновяеми енергийни източници, трябва да сме реалисти и да осъзнаем, че това ще отнеме време. Вярвам също така, ще се съгласите, че живота в Европа днес и в близко бъдеще би бил немислим без фосилните горива и всеки, който твърди обратното, вероятно защитава нечий друг интерес. Този енергиен микс, едва ли ще се промени скоро, особено при сегашната ситуация, но именно това е и момента, в който следва да се обърне сериозно внимание, оцени и инвестира в развитието на местни, алтернативни източници на възобновяема енергия. В този ред на мисли геотермалната енергия, несъмнено би имала ключова роля за страната ни. Добрата новина е, че настоящото правителството мисли сериозно в тази насока и при разговорите които имаме с тях, срещаме пълна подкрепа и желание за своевременно намиране на адекватни и работещи решения, с оглед на ускоряване на процеса по развитие на геотермалния енергиен потенциал на страната. Вярвам, че в много кратък период от време, ще сме свидетели на съществен напредък в тази насока и съм искрено благодарен на целия екип и всички членове на БАГЕ, които работят упорито за постигането на тези цели Защо геотермалната енергия е важна в България сега? Защо според Вас до сега не е използван пълният й потенциал? Всъщност вярвам, че геотермалната енергия е трябвало винаги да бъде важна за страната ни, а не просто сега, когато в България и Европа сме притиснати от редица фактори, като липса на адекватна енергийна диверсификация, невиждани цени на енергоносителите, нарастващи ограничения на въглеродните емисии и много други съпътстващи проблеми. Смятам, че сме пропуснали много възможности в тази насока през изминалите десетилетия, но също така мисля, че момента е изключително подходящ за доказване на възможностите и потенциала на геотермалната енергия, на местно ниво. Това разбира се не значи по никакъв начин, че БАГЕ, е първия широко представен формат от експерти с нестопанска цел, който заговаря за това. Изследвания на геотермалния потенциал на страната се правят от десетилетия от редица, уважавани от мен колеги, геолози и хидрогеолози, като част от тях са и едни от учредителите на БАГЕ. Но за първи път ще сме свидетели на нещо с такъв мащаб и на толкова високо професионално, експертно и управленско равнище. През последните две години, успяхме да сформираме, бих казал уникален екип, съвместяващ знанията и опита на ключови експерти с дългогодишен международен опит в няколко фундаментални области – геонауки, енергиен мениджмънт, инженеринг и международно право, което в допълнение с опита и познанията на всички настоящи и бъдещи членовете на асоциацията, прави една отлична рецепта за успех. Целта ни е ясна – създаване на благоприятна среда за развитие и използване на геотермалната енергия в България, която между другото е и единствената възобновяема енергия работеща 24/7/365 и е практически неизчерпаема. По отношение на въпроса ви, защо геотермалната енергия не е използвана в пълният й потенциал….отговорите са много и нито един от тях не е задоволителен. Като пример ще дам, че само до преди приблизително 10 г. никой в България не говореше за енергия от възобновяеми източници по смисъла на това, което влагаме в този термин. Ако видите и първия закон за енергия от възобновяеми източници в България е от средата на 2011 г. и в него думата „геотермална“ фигурира 6 пъти, което само по себе си е достатъчно показателно за това колко сериозно е възприемано бъдещето на тази енергия. Това разбира се не е единствената причина и е продиктувано и от редица други фактори. Някои от тях са масовата употреба и достъпност на фосилните горива и атомна енергия, в близкото ни минало, както в глобален така и в локален мащаб, както и липсата на твърда посока по декарбонизация и намаляване на въглеродния отпечатък върху планетата. Това автоматично значи, че петролния бранш, големите петролни компания и сервизните фирми, обслужващи същите, които са и единствения източник на дълбоки познания, технологии и възможности за реализация на широкомащабни, комерсиални проекти, свързани с добив на дълбока геотермална енергия, просто не бяха фокусирани върху тази възможност. Особено в Европа. Това беше извън полезрението на всички ни, защото и аз и колегите ми идваме от този бранш и сме посветили цялата си кариера и живот в проучването, добива и съхранение на въглеводороди. В тази връзка, в България, до преди няколко години, с геотермалния потенциал, се занимаваха частично научните среди и то по-специално с изследвания на температурните градиенти, както и хидрогеолозите, които са с основен фокус върху минералните води, изворите и плитките водоносни хоризонти наситени с термоминерални и/или частично хипертермални води, на дълбочини до 1000м, и то главно в Южна България. Днес обаче, нещата стоят по абсолютно различен начин. В момента много компании от петролния бранш пренасочиха част от екипите и ресурсите си в направление по оценка и реализация на проекти свързани, като цяло с възобновяемите източници, но и по специално в геотермалната енергия и това не е учудващо. Просто петролния бранш съвместява авангарда в областта на геологията, геофизиката, сондирането и като цяло върховите технологии в това което се случва под-повърхността на земята, както и това че от този бранш произлизат всички утвърдени и прилагани световни стандарти за безопасност и опазване на околната среда. Тази тенденция е вече и в България. За професионалната ни аудитория ще бъде интересно да посочите успешни български примери или предстоящи проекти? Преди всичко, професионалната аудитория е добре запозната със случващото се и следи внимателно развитието на сектора, с което трудно бих могъл да поднеса абсолютно нова и непозната информация. Нещо което може би ще е полезно, обаче да споделя е, наличието на информационен раздел, в интернет страницата на БАГЕ (www.bage.bg/ bg), в който събираме и представяме обобщено всички новини свързани с геотермалната енергия в България, независимо от мащаба на случващото се. В този ред, може би е добре да се споменът подписаните договори, в началото на тази година, между Министерство на енергетиката и няколко български общини, за изграждане, общо казано на
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==