Списание СТРОИТЕЛИ | брой 5, 2022г.

30 СТРОИТЕЛИ 5'2022 земетръсни въздействия) на бали слама, смеси от глина и слама, полагани по технологията „олекотена глина“ и т. нар. „коб“, като ограждащи стенни материали. Понастоящем работим и върху оптимизацията на състава на конопобетон, който има добри топлоизолационни свойства и самоносеща способност и също е подходящ за изграждането на стени. В същото време, новостите в областта на науката, привличат и моя интерес. С един от моите докторанти разработихме първия в България супервисокоякостен бетон (т. нар. Ultra High Performance Concrete, UHPC) с якост на натиск над 200 MPa и отлични други екплоатационни качества. За първи път приложихме изкуствените невронни мрежи (Artificial Neural Networks ANN) за прогнозиране на поведението на строителни материали. Имахме и проект, посветен на технологията на 3D печата в строителството, за който ще разкажа малко по-нататък. Упражняването на консултантска дейност на големи инфраструктурни проекти ми позволи запознаването с иновативни за времето си материали като полимер-модифицираните асфалти, асфалти за пукнатино-разсейващи пластове, асфалти, модифицирани с влакна или с каучукови мленки. В областта на строителните материали в УАСГ създаваме техническа документация на нови строителни материали (например, протоколи от изпитвания, технически експертизи, български технически одобрения, БТО и др.), което да позволи влагането им в строежите. Разкажете ни за друг Ваш професионален интерес, а именно приложението на 3D-печата като технология в строителството. В строителството, технологията на 3D печата се свързва предимно със създаването на макети или на авангардни елементи със сложна форма, тъй като обикновено принтерите работят с полимери, а те, в общия случай, не са приложими за изграждането на конструкции на сгради и съоръжения. Има, разбира се, множество примери за използване на бетон, особено по технологията „очертаване на контури“ (contour crafting), но основен недостатък при изграждането на сгради е невъзможността да се изпълняват хоризонталните елементи без допълнителни кофражи, или се прилага сглобяване на предварително принтирани панели. Нашият тригодишен изследователски проект към Центъра за научни изследвания и проектиране в УАСГ беше насочен към разработването на концепция, преодоляваща тези недостатъци, състав на бетонна смес, която да съдържа и определено количество строителни отпадъци и технология за принтиране. Направихме SWOT анализ на различните възможности и установихме, че засега у нас 3D печатът е подходящ за изграждането на модулни сгради, които да се строят в райони, пострадали от бедствия и аварии (например с. Хитрино), където роботизираното изпълнение позволява извършването на строителни дейности дори в замърсена среда, както и на отделни архитектурни елементи, например стени, плочи и други със сложна форма, чието изпълнение по традиционен начин е твърде трудоемко. Проектът бе интердисциплинен - в катедра „Строителни материали и изолации“ създадохме рецептурата на сместа и оптимизирахме нейните свойства, с колеги от катедра „Автоматизация на инженерния труд“ създадохме основите на технологията. Колеги от Архитектурния факултет направиха идейни решения, на които колеги от катедра „Масивни конструкции“ и студенти по Строителство на сгради и съоръжения извършиха статистически изчисления и очертаха основните предизвикателства при изпълнението. Това, което не успяхме да реализираме, поради липса на средства, бе да направим екструдер и да наемем роботизирана ръка за практическо изпълнение на нашия замисъл. Ние сме публикували няколко статии на тази тема в Годишника на УАСГ, представихме проекта и на архитектурно-строителни форуми. Към него има интерес, търси се подходящо финансиране. Само за сравнение на условията, при които ние работим, с тези в другите страни, мога да дам пример с Франция областната управа на региона Nord-Pas de Callais финансира конкурентни екипи от три висши училища, като ги снабди с принтери, подходящи за печат с бетонни и други неорганични смеси (глина) на елементи в почти натурни размери. Така наистина се създават условия за напредък в областта на 3D печата в строителството. Бъдещето е в дигитализацията на строителния сектор. Какво съдържание влагате Вие и как виждате реализацията в България? В момента у нас се работи върху стратегия за дигитализация в строителството, мои колеги от УАСГ участват в работната група към МРРБ. Вероятно те биха могли да разкажат за този процес. Надявам се, че няма да се акцентира върху дигитализацията на документацията - това е важен елемент, но сравнително дребен елемент - например в Северна Македония разрешение за строеж се издава по електронен път от няколко години... Част от дигитализацията вече е факт - например масовото навлизане на CAD системите, прилагане на видео-наблюдение, а за друга част - предстои, прилагането на роботизирани технологии в строителството, например 3D печат. Гледката на работник, който на строежа е с таблет (или с очила за виртуална реалност), вместо с чук, ще става вероятно все по-честа. По-широкото, нормативно заложено, прилагане на строително информационното моделиране (Building Information Modeling, BIM) при проектирането, строителството и поддръжката на сградите ще позволи оптимизация на всички процеси. Когато BIM включва и информация за екологичните параметри на строителните продукти, би могло да се постигне и намаляване на екологичния отпечатък на сградата още в етапа на проектиране, а после - при строителството, поддръжката и експлоатацията. Това вече е практика в страни като Дания. От моя гледна точка, като изследовател и експерт в областта на строителните материали и изолации, дигитализацията има огромен потенциал. Например, с невронните мрежи (ANN) и други системи с изкуствен интелект може да се оптимизира състава, структурата и поведението на строителните материали, да се управлява сградната енергийна ефективност и др. Интегрирането на различни датчици и сензори не е само компонент на управлението на процесите на експлоатация при т. нар. „умни сгради“, но може съпътства и процеса на строителство - например за проследяване на процеса на втвърдяване на бетона за установяване на неговата „зрялост“ (concrete maturity) и подходящ момент за декофриране, за управление на температурните напрежения, съсъхването и други процеси. Дигитализацията е средство за постигане на устойчиво развитие. Тя не бива да е самоцел и не замества необходимостта от разработване и прилагане на цялостна концепция за устойчиво строителство.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==