Списание СТРОИТЕЛИ | брой 2, 2022г.

73 СТРОИТЕЛИ 2'2022 инсталации Р Е К Л А М А сградно-интегрираните термални колектори особено забележим е ефектът на икономия от мащаба. Различни изследвания сочат, че най-голяма ефективност от термалните соларни панели се постига при инсталациите, които обхващат няколко сградни едновременно – например общежития от университетски кампус, група сгради в индустриална зона, еднофамилни сгради в квартално „каре“. Сградно-интегрирани вятърни турбини Вятърните генератори са трудни за интегриране в дизайна на сградите поради значителната, трудно управляема механична сила, която трябва да бъде овладяна и канализирана. В противен случай мощта на вятъра може да има разрушителен ефект. Най-популярните сред широката общественост видове възобновяема енергия са соларните системи и вятърноенергийните генератори. Навярно това обяснява неписаното очакване сградно-интегрираните ВЕИ да включват вятърни „перки“. Това обаче е трудна задача. Най-голямото предизвикателство за интеграцията на ветрогенератори в сградите е непостоянният характер на приземния грират във фасадата – например във външния слой на стените (редом с изолацията), те имат значително по-малки топлинни загуби заради защитата на задната стена. Така те произвеждат повече топлинна енергия. Предизвикателство за термалните колектори остава разминаването между времето на генерирана на топлинната енергия и времето на нейното потребление. Обичайно най-много топлина се натрупва през дневната част от денонощието в летните месеци, а най-много потребление е налице през зимните дни, особено вечер и нощем. За разлика от фотоволтаиците обаче, чиято продукция може да се съхранява в акумулаторна система или да се продава, топлината от колекторите се съхранява значително по-трудно. Вграждането на топлинен буфер по подобие на слънчевите и ледените топлофикации е решение, но изисква значителен обем, който трябва да бъде изначално предвиден. Например, той може да бъде вкопан под повърхността на земята, на нивото на подземния паркинг. Все пак показателно е, че от 2015г. „зелената столица“ на Европа – немското градче Фрайбург – в новите квартали соларните покриви на новите сгради вече не са фотоволтаични, както досега, а са термални. Те се свързват в обща мрежа, а други източници на топлинна енергия се прилагат само в случай на нужда от доподгряване. Фактор, който се очаква да повлияе на развитието на термалните системи, е високата стойност на изграждането на наземни слънчеви полета в периферията на градовете. Високата цена на земята драстично оскъпява и проектите за термална слънчева енергия. Ако обаче соларните колектори се вписват в покривите и фасадите на самите сгради, това до голяма степен решава въпроса с недостига на земя и високата й цена. Наред с това при

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==