52 СТРОИТЕЛИ 2'2022 ни върши и слънцезащитното. То отразява слънчевите лъчи благодарение на специалното покритие върху едната му страна или на определени добавки още при производството му. За лятото това е много добро решение, макар че е придружено от намаляване на светлината - пропускат се около 70%, но все пак това е приемливо количество. Има варианти, при които слънцезащитните стъкла могат и да поглъщат част от слънчевите лъчи. Стремежът да се намаляват топлинните загуби на помещенията тласна разработките на стъклопакети в посока намаляване коефициента на топлопреминаване. Оказа се, че този коефициент намалява не само с употребата на К-стъкло, но и с увеличаване на броя стъкла, дебелината им, разстоянията между стъклата, както и със запълване на междините между двете или трите стъкла от пакета с инертен газ, най-често аргон. Стъклата се разделят с дистанционер, запълнен с влагоабсорбиращ материал. Влагоабсорбиращият материал, погрешно наричан още десикант, защото този термин е застъпен при пестицидите, се поставя в разделителя на двете стъкла при стъклопакет. Предназначен е да поддържа определена минимална влажност вътре в стъклопакета. Използват се сорбенти на база природни материали, които са най-евтини, силиконов гел или силипорит - също сравнително евтини, и скъпото молекулярно сито. То представлява гранули на база синтетичен зеолит, с хигроскопични свойства. За препоръчване е молекулярното сито с размер на порите 3Å, или 3 ангстрьома. (Това е много-много малко, 1Å = 0,1nm = 1/10 000 000 от милиметъра.) Размерът от 3Å е толкова важен, защото при този размер на порите водните пђри се поглъщат и не може да се появи конденз по вътрешната повърхност на стъклата, но на молекулите на инертния газ, с който се запълва пространството между двете стъкла при качествените стъклопакети, не се въздейства. Един пример - размерът на молекулата на аргона е 3,7Å - няма как да бъде абсорбирана от гранула с размер 3Å. За уплътнители се използват различни материали, но един от най-добрите е EPDM (етилен пропилен диен мономер). Той е с изключително висока еластичност, устойчив е на ултравиолетови лъчи, запазва своите качества за много дълги периоди от време и при много високи, и при много ниски температури, както и при широки температурни амплитуди, и е издръжлив на киселинни дъждове. Това го прави лидер при избор на материал Нека да разширим понятието "прозорец" до "площ, пропускаща светлина". Правим това, за да обединим в една категория и прозорци, и витрини, и покривни осветителни люкове - всичко, през което преминава светлината. Ако разглеждаме само топлинните загуби, то една голяма част от тях се дължи на прозорците. Първоначалните насоки са именно в намаляване на топлинните загуби чрез повишаване качествата на стъклата, конструкцията на прозорците, уплътненията и детайлите. До къде стигнаха добрите стъклопакети? Може да се обобщи обаче, че около 50% от енергията в една средностатистическа сграда е за отопление, охлаждане и осветление. Появява се един нов, по-комплексен подход - търси се прозорец, който може да пропуска светлина, но без помещението да се нагрява от слънцето през лятото, ама през зимата е хубаво да се нагрява... Има ли такъв прозорец? Кратък преглед на класическите стъклопакети Идеята при стъклопакета е така да се подберат и съчетаят рамката, стъклата и уплътненията, че да се постигне максимално покриване на почти всички фактори, които са определящи за комфорта на обитателите в сградата. Същевременно се търси и намаляване на енергията за отопление, осветление и охлаждане. Един от проблемите, които трябва да се овладеят, е нагряването вътре от слънчевото греене отвън, и по-точно справянето с инфрачервените лъчи, които са причина за греенето; друг проблем е загубата на топлина през профилите на носещата рамка, през снадки и уплътнения; с проблемите спираме дотук, сега ще споменем как се решават. Стъклата за стъклопакетите се изработват по различни начини, но най-често използваните са флоатно, флоатно закалено и триплекс - две или повече стъкла, слепени помежду си с еластично и устойчиво на разкъсване фолио. След специално третиране стъклата могат да придобият и допълнителни качества - да бъдат нискоемисионни, тонирани, рефлексни, топлоизолационни или за соларна защита. Тук няма да се спираме на стъклопакети с обикновено стъкло, а ще обобщим качествата на стъклопакети с едно особено, нискоемисионно стъкло, познато като К-стъкло, което задържа инфрачервените лъчи вътре. Когато търсим енергийна ефективност, освен нискоемисионното стъкло, за което споменахме, добра работа
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==