19 СТРОИТЕЛИ 2'2022 груб строеж защото виждаме, че вниманието на архитектите и на строителите в България е насочено към екологосъобразното развитие на сектора. От гледна точка на богатия Ви опит, как виждате възможностите за имплициране на научната напредничавост и модерност от теорията - в практиката? Без мултидисциплинарноств научните направления е абсурдно в днешно време да има иновация, в която и да е технология. Без иновация няма как да има конкурентоспособност. Ние трябва да започнем да разглеждаме конкурентоспособността между висшите училища по един различен начин, а не както до момента. Визирам следното: в нашата катедра говорим за архитектура на аграрни сгради, в Аграрния университет в Пловдив и в Университета по хранителни технологии, например, вероятно говорят за технологията в аграрните сгради. Откъснати едни от други, със сигурносттова няма да допринесе до подобряване на качествения продукт, защото сградата, продукцията и технологията са едно цяло. На това ние учим нашите студенти и нашата мечта е мероприятия като конференцията да провокират интерес. Още повече, грешките на образованието са много скъпи за обществото и за бизнеса - веднъж държавата финансира обучението, втори път бизнесът го дофинансира в процеса на натрупване на опит в практиката. Бих искал да споделя и една хубава новина относно настоящия проект за изменение на закона за висшето образование, в който се създава възможност за реализиране на съвместни учебни планове между висшите училища, т. е. да можем да използваме капацитета на няколко университетски структури, така че да се подготви готов продукт за пазара на труда. Как бихте коментирали аспектите, които правят успешна реализацията на един проект в сферата на промишленото строителство? Всичко зависи от мащаба на един проект. Когато, обаче, говорим за нашата икономика в последните години се оказва, че захранваме малкия, среден и микро бизнес. А малкия, среден и микро бизнес не може да оцелее без коопериране. По отношение на рамковите законови ограничения за устройство на територията - къде, как и при какви условия може да се построи аграрна сграда, спирачките, които може би несъзнателно държавата е наложила на малките производители, водят до обезлюдяването на цели райони. Проблемите, свързани с демографския срив на цели части от България и дисбалансираното демографско и икономическо развитие, са породени именно от подобни проблеми. Проблемите се мултиплицират и до най-високите равнища, особено когато говорим за по-големи сгради, които са извън строителните граници на населените места в земеделски, горски или др. територии. В последните години хората са склонни да се местят извън натоварената градска среда, където много от тях имат желание да направят нещо иновативно, да направят нещо, с което енергийно да са полезни за общността, в която живеят. Обаче това се оказва невъзможно по административни причини, които произхождат предимно от анахроничните интерпретации на Закона за устройство на територията. Как бихте коментирали чуждия опит по отношение на изграждането и/или модернизацията на промишлени сгради? Кореспондира ли с българската практика? Ако вземем предвид например Датската, Нидерландската практика, Белгийската - държави, които имат ограничени ресурси и не по-добри природно-климатични дадености от България, са се усъвършенствали до много голяма степен по отношение на култивирането и използването на суровините си. Докато тук, в България, все още не можем да пречупим мисленето си, все още сме на равнище реконструкция и адаптация на съществуващи бази и остарял сграден фонд. Всичко изграждаме за собствена сметка, разчитаме на финансиране по Европейски програми и по този начин трудно се получава икономически задоволителен резултат. Липсва идеята за коопериране, което се корени вероятно от народопсихологията на българина и наследството от най-близко минало. При студентските проекти, естествено, има много интересни решения, които се надявам да успеем да презентираме скоро. Има ли нещо в настоящия модел на конструиране на промишлени и аграрни сгради, което трябва да претърпи промяна според Вас? Предвид малкия мащаб на българските производители, нещо което може да се направи, е да се ускори административната процедура по стартирането и изграждането на такъв вид предприятия - фермите в извънурбанизирани територии - например чрез ускорено приемане на специализирани устройствени планове. По отношение на законовата рамка подобни хипотези не се прилагат. В момента, в най-добрия случай, процедурата може да отнеме между 2 и над 3 години. С такива срокове не може да бъдат стимулирани малките предприемачи, насочени към неголеми ферми и предприятия, а оттам да се даде тласък на индустриалното производство. В заключение, как виждате развитието на бъдещите професионалисти, възпитаници на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ по отношение на реализацията, която секторът предлага? Всяка една по-голяма проектантска практика разчита предимно на капитал, който идва от индустриалните сгради. В България няма значение вида на специализацията в архитектурата и строителството на бъдещия проектант. Органът, който дава професионална правоспособност - Камара на архитектите в България дава един и същ вид правоспособност, независимо дали студентът е специализирал в катедра „Жилищни сгради“,„Промишлени и аграрни сгради“ или в друга катедра. По отношение на бъдещата реализация и научен интерес за бъдещо приложение в сектора, на дневен ред е въпросът за развитието на т. нар. киберфизични системи и техните разновидности (напр. eко кибер-физичните системи). Това са системи от много средства за интерактивно наблюдение на определена среда, които при съчетаване с Интернет на нещата (IoT), дават възможност на операторите да контролират много големи масиви - независимо дали това са земеделски площи, ферми или поведението на животните в една аграрна сграда. Контролът на всички процеси ще може да се извършва и дистанционно. В този ред на мисли, след развитието на кибер-физичните системи, аграрният сектор ще бъде с много по-висока степен на производителност, ще могат да се предвиждат рисковете от най-висока степен, които са свързани предимно с климатичните въздействия. От друга стана това ще доведе до минимизиране на ресурсите, необходими за превенция, което е със знак плюс за екологията. Понастоящем, това е предимно технологичен въпрос, чийто ефекти върху сградите и комплексите все още не са ясно дефинирани. * Интервю от 31.01.2022 г.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==