Достатъчен ли е ресурсът за обновяване на многофамилните сгради, отделен в НПВУ? При текущите условия на 100-процентова безвъзмездна помощ, няма как да бъде достатъчен. Предвижда се обновяването на около 6 млн. м2 жилищна площ до средата на 2026 г., което не ни доближава твърде много до целта от 19 млн. до 2030 г. Оставаме далеч дори с добавянето на средствата по програма „Развитие на регионите“. Единственият начин да се увеличи обхватът на програмата е да се намали процентът на безвъзмездна помощ, което ще отвори път и на много свързани с обновяването бизнес услуги. За да се случи това обаче по обществено приемлив начин и гражданите да имат интерес да участват в тези програми, трябва безусловно да се гарантира качеството на проектите и да се въведат редица финансови, организационни и технически инструменти. Всъщност, това е и целта, която обединява участниците в дискусионната платформа, за която говорихме в началото – как заедно да направим така, че собствениците на жилища не само да не трябва да бъдат убеждавани, а сами да искат и да търсят начини да инвестират в енергийната ефективност на сградите. Какво трябва да се случи, за да се отключи този подобен процес? Вече са твърде много добрите примери в бившия източен блок и на Балканите, за да продължаваме да си мислим, че ние сме специални и при нас това не може да стане. При всички тях обаче има нещо много важно – политиките са последователни и устойчиви, а не кампанийни, както при нас. Заедно с това съществуват редица финансови механизми за подпомагане на участието на гражданите като безлихвени кредити, гаранционни фондове, зелени ипотеки, заплащане на вноските чрез местните данъци или сметките за електроенергия. За най-уязвимите домакинства, разбира се, подходът е изключително улеснен. Управлението на сградите и на самите проекти е професионално, а качеството се гарантира от процес на енергийно сертифициране и мониторинг на реалното потребление, който де факто не може да се манипулира. От огромно значение е и комуникацията с гражданите – в прибалтийските републики например комуникационни кампании текат още от миналия век и не са спирали в нито един момент досега. Затова и там вече има градове с на практика 100% обновен жилищен фонд. Кое от тези неща липсват в България и защо при нас обновяването все още е изключение, а не практика? Именно защото ни липсва тази ясна перспектива. Ние не знаем кога ще има нова програма за обновяване, но сме убедени, че държавата е длъжна да се погрижи за сградите и си мислим, че някой ден това ще стане и с нашия блок. Така е по-лесно. Само че действителността е много различна и просто няма как с публични средства да се обновят частните жилищни сгради. Това противоречи и на икономическата, и на елементарната житейска логика. На България и е нужна пътна карта с ясни срокове за постепенно намаляване на грантовия компонент, практическо прилагане на изискванията за поддържане на сградите, и финансови инструменти, подпомагащи участието на собствениците. Оттам нататък пазарътще свърши своята работа – само нашата организация вече предлага нови сертификационни схеми по проект U-CERT, концепция за зелени ипотеки по SMARTER Finance for Families, обучения за строителни работници и специалисти в рамките на INSTRUCT, BUS League и NZEB Roadshow. CINEA Ф И Р М Е Н А П У Б Л И К А Ц И Я
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==