Списание СТРОИТЕЛИ | брой 5, 2021г.

30 СТРОИТЕЛИ 5'2021 Р Е К Л А М А ние с определения по метода на Ранкин), а останалата част посредством триенето с почвата уравновесява този натиск. В случая анкера, заедно със шлицовата стена, работи като взаимно уравновесена система, която самостоятелно поема достатъчен земен натиск с което не се натоварва и самата шлицова или пилотна стена. Това решение наподобява теорията за изпълнение на вертикални откоси с използването на геомрежи - ненапрегнати (както пасивните анкери) и тази теория може да се използва в донякъде изменен вид. Друг основен фактор за почти пълна липса на сили в анкерите може да бъде и по-високата стойност на кохезията, която се определя с голям резерв при изследването на почвени проби. По-високите стойности на кохезиите, съгласно приведените по-горе изчисления, стават причина за директно намален земен натиск, съгласно изводите, направени по-горе. Анализът на линиите на деформираните стени, получени чрез инклинометрични измервания и анализи и на други обекти показват, че и огъващите моменти в ограждащите конструкции, в случая на шлицовите стени са доста по-ниски в сравнение с изчислените стойности. При почви със стойност на кохезиите над 25 - 30 кРа, би могло да се приеме, че земният натиск е по-нисък с около 30% в сравнение със стойностите, получени по класическия начин, което се доказва и с новия модел, предложен от авторите, с директно включване на кохезията в основната схема за определяне на земния натиск. От решението може да се направи генералният извод, че при почвите с високи кохезии, каквито са случаите в гр. София, укрепителните стени са натоварени с много по-нисък земен натиск и те могат да бъдат по-тънки и много по-леко армирани. Анкерите също могат да бъдат много по-къси и това дава възможност при изпълнение и укрепяване на дълбоки изкопи да се правят анкери с дължини, колкото са ширините на прилежащите улици, без да се нарушават изискванията за забрана на анкери под съществуващи сгради. Фирма „ГРУНД 1“ ООД използва вече години наред посочените решения с което се е получавала възможност за по-евтини и технологично издържани СМР, както и изпълнение на анкери в близост до съществуващи сгради, без с това да се нарушават законите и при достатъчна осигуреност на укрепителните конструкции. Пример за такава сграда е строежът на ъгъла на бул. България и Ив. Ев. Гешов, където при дълбочина на изкопа и близко разположени сгради се използва анкерното укрепяване. Строежът вече е над кота 0,00. Литература: 1. Балушев Б. „Земна механика“, издателство „Наука и изкуство“ 1957; 2. Kezdi A. ‘’Erddrucktheorien’’, Springer-Verlag, 1961; 3. Божинов Б. „Опит при изпълнение на подземното строителство в София, Годишник на УАСГ 1999-2001; 4. Божинов Б. „Личен опит при проектирането на геотехнически обекти. Корекции в теорията на земния натиск“ - Лекция при удостояване му от УАСГ със званието „Доктор хонорис кауза“ 2019 г., публикувано в сайта на УАСГ. Покривни и фасадни системи София, ул. Евлия Челеби 22 Тел.: 02/ 969 30 46 Моб. Тел.: 0885 582 631 E-mail: valentin.valov@ruukki.com

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==