Списание СТРОИТЕЛИ | брой 4, 2021г.

40 41 СТРОИТЕЛИ 4'2021 СТРОИТЕЛИ 4'2021 довършителни работи Р Е К Л А М А Откакто хората имат изградени домове, прозорецът се възприема като енергийна пробойна. В последните години се създадоха множество подобрения, които да намалят загубите на топлина в зимния сезон и натрупването на жега през лятото – двойни и тройни стъклопакети, нискоемисионни стъкла и др. Развиха се и самите дограми. Сега те могат не само да издържат тежестта и натоварванията на тези двойни и тройни стъклопакети, но и да понасят значително по-големите размери на стъклената част от прозореца. В резултат на този напредък станаха популярни стъклените фасади. Блестящи отгоре до долу в стъклени обвивки, модерните сгради позволяват на своите обитатели да се радват на широки панорамни гледки към външния свят, без това удоволствие да коства „цяло състояние“ за охлаждане или отопление на интериора. Стъклото позволява и доста красиви и дръзки дизайнерски решения. Те бяха немислими по-рано, в ерата на сградите с плътни стени. Но на кого не се случвало да погледне красивата стъклена фасада на нова бизнес-сграда и да забележи в долния край на всяко стъклено пано да се изтягат ребрените снаги на радиаторите, с които се топлят помещенията? А на кого не се е случвало да влезе в уж луксозна стъклена бизнес-сграда и да установи, че посред бял ден хората вътре работят на изкуствена светлина? Всичко това са компромиси, разбира се. Днес обаче компромисите стават ненужни. Прозорците са на път да се превърнат в активен производител на енергия. Скоро и радиаторът ще стане спомен от миналото, и силно затъмнените прозорци – заради които хората посред бял ден са на изкуствена светлина. Как се стигна до фотоволтаични прозорци Фотоволтаиката е първото нещо, за което хората се сещат, когато става дума за възновяема енергия – онези тъмносини панели с квадрати, които правят електричество от слънцето. Малцина знаят, че едни от първите фотоволтаични панели в света са произведени у нас – в БАН (по това време ги наричат фотоелектрични). Но не това е важно сега. Технологията стана популярна в последните години благодарение на драстичния спад на цените. А бързо спадащите цени са дело предимно на инвазията на Китай – държава, която мощно субсидира своите производители на фотоволтаични системи и по този начин постепенно „превзе“ света. Нарояването на множество фотоволтаични паркове постави на дневен ред въпроса редно ли е наистина да покриваме с фотоволтаици плодородните полета, при положение, че на тази земя може да се отлгеждат царевица, жито и други хранителни култури. Все по-често специалистите признават, че мястото на PV парковете не е на полето. То е горе, върху сградите, върху покривите, където – така или иначе – има огромна „безполезна“ площ. И не само покривите „бездействат“, не правят нищо полезно и самите стени около прозорците. Това на свой ред провокира множество проектанти, дизайнери и производители да се замислят за „сградно-интегрирани“ фотоволтаици. Най-честата форма са покривните PV системи. Има и такива панели, които се вграждат в „лицето“ на сградата, в нейната фасада. Първите опити изглеждаха нескопосано, но посе се видя, че ако монтажът се замисля още при проектирането, сградите могат да изглеждат приятно за окото. Видяха се различни проекти, при които плътната част на сградата вместо с мазилка е покрита със специално оразмерени соларни панели. И точно когато сградно-интегрираните фортоволтаици започнаха да изглеждат даже приятно за окото, назря и идеята самите прозорци да станат също фотоволтаични. Серия иновации Самозатъмняващите се прозорци не са новост, но когато те могат едновременно и да произвеждат ток, това вече е друго нещо. Разработката се базира на високотехнологични материали като перовскити и едностенни въглеродни нанотръби. Новата технология реагира на топлината, като се трансформира от прозрачна в оцветена. Когато прозорецът потъмнее, той генерира електричество. Така хем засенчва интериора, хем прави ток. Когапървоначално се разглеждала като недостатък, но изследователите успели да я превърнат в нещо потенциално полезно. Промяната на материала от прозрачно към непрозрачно състояние се задейства от топлина. При лабораторните експерименти изискваната температура била около 100°С. Учените казват, че работят, за да намалят температурата до 60°C. Обратният преход се постига чрез добавяне на влажност към материала. Изследователите казват, че ще работят и върху алтернативи на тези методи. Доста по-дръзка, но все още несбъдната остана разработката на норвежката компания EnSol, която патентова прототип на тънкослойна слънчева клетка, предназначена за напръскване върху каквато и да е стъклена повърхност. Идеята бе рекламирана още през 2010г., но като цяло концепцията за тънкослойни соларни клетки под формата на спрей засега остава по-скоро пожелание. Пак през 2018г. се разбра, че нов вид двоен стъклопакет, който произвежда електричество, е разработен от изследователите на Университета в Уоруик. Новият подход използва газ, вместо вакуум, за преносна среда то слънцето не свети, прозорецът се охлажда, което задейства химична реакция, заради която прозорецът става отново прозрачен и спира производството на електроенергия. Разработеното демонстрационно устройство позволява 68% от светлината от видимата част на слънчевия спектър да преминава, когато прозорецът е в прозрачно състояние. Когато прозорецът променя цвета си – процес, който отнема около 3 минути при осветяване от слънцето – само 3% от светлината преминава през прозореца. В началото на 2018 г. учени от известната лаборатория в САЩ „Бъркли“ обявиха, че са открили перовскитен материал, който може да се използва за направата на фотоволтаични стъкла. Той може да превключва между състояние на прозрачност и непрозрачност, без това да нарушава ни най-малко фотоелектричните му свойства. Перовскитният материал бе описан в доклада „Термохроматични халидни перовскитни слънчеви клетки“, публикуван в списание „Nature Materials“. За него учените споделиха, че има две състояния на материала, които формират различни кристални структури. Промяната на фазата, открита от учените, Фасадни топлоизолационни плочи AUSTROTHERM EPS® F-PLUS 20% по-добро топлоизолационно действие (ʎ ≤ 0,031W/mK) Значително намаляване на разходите за отопление и охлаждане Повече жилищно пространство - повече полезна площ Уютна и комфортна среда на живот Бърз и лесен монтаж www.austrotherm.bg Интегрирана топлоизолационна система с Austrotherm EPS® F-Plus 2 4 3 1 5 6 2 4 3 1 5 6 старо строителство ново строителство 1 Тухлен зид 2 Лепило за топлоизолации 3 Austrotherm EPS® F-PLUS 4 Лепило с интегрирана стъклотекстилна мрежа 5 Грундиране 6 Тънкослойна мазилка Най-изгодното решение при саниране и ново строителство Прозорецът може да произвежда енергия

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==