14 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 7'2020 с повишаване на осведомеността и изграждането на капацитет сред българската архитектурна, инженерна и строителна общност за осигуряване на знания и опит, свързани с внедряването на СИМи създаване на национална цифрова платформа за строителството. МРРБ разработи и проектно предложение за създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, което е внесено в Министерски съвет за одобряване и включване за финансиране в Националния план за възстановяване по Инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС (Resilience and Recovery Facility). Целта му е създаване на Единна информационна система (ЕИС) за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията и разрешаване на строителството. ЕИС ще създаде възможност за електронно подаване на документи, заявления и проекти, разрешаване изработването и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация – общо 56 електронни услуги по Закона за устройство на територията. Предвижда се заявителят да подава еднократно искане за предоставяне на съответния пакет услуги, засегнатите администрации да предоставят съгласувателни становища като вътрешна административна услуга и впоследствие компетентният орган да издаде и връчи краен акт по електронен път. Имаме и проектно предложение за създаване на „Единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ в изпълнение на мярка 3 от Приложение № 2 към Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление (2019-2023), приета с Решение № 546 на Министерския съвет от 18.09.2019г. Единният публичен регистър трябва да обедини регистрите, поддържани от МРРБ, ДНСК, областните управители, общинските администрации и районните администрации. Ще бъде прилаган основният принцип за еднократното събиране, създаване на данни и многократно използване на информацията от централната и териториална администрация, комбиниран със задължението за служебно предоставяне по електронен път на трети страни. Служебният безвъзмезден обмен на информация и данни между администрациите ще улесни както възложителите, така и самата администрация. В заключение, на какъв етап в момента се намира цифровизацията в други европейски страни и какво бихме могли да използваме от техния опит? Пътната карта за работа на Европейската СИМ /BIM/ работна група предвижда да бъдат анализирани примери за използване на СИМ при различни видове проекти. Това са проекти в различни географски райони и етапи от жизнения цикъл на строежите, на сгради и инфраструктурни проекти, възложени чрез обществени поръчки. Представяне на резултатите за ползите от използването на СИМ беше планирано за общото събрание през 2020г., което заради пандемията от корона вирус беше отложено. Обединеното Кралство са най-напред по отношение на прилагането на СИМ. Там то се използва масово при обществените поръчки за СМР. Нараства значително приложението му и при частните такива. В Германия още през декември 2015г. Федералното министерство на транспорта и цифровата инфраструктура стартира своята пътна карта относно въвеждане на СИМ за обекти на транспортната инфраструктура. Целта е то да се прилага за всички нови проекти в публичния сектор, възлагани след края на 2020г. В Италия има Национален указ от 2017г., който прави задължително въвеждането на дигитализирани процеси в строителството за обществените организации - възложители и клиенти до 2025г. В Естония вече съществува национална стратегия за въвеждане на СИМ, наречена платформа за електронно строителство. В Литва имаха намерение да направят задължително прилагането на СИМметоди при проектирането и изграждането на всички нови сложни и високо стойностни сгради в публичния сектор и инженерната инфраструктура, чието строителство започва от 1 юли 2020 г. Към момента нямам информация дали това вече е практика там. В Чехия съществува правителствена стратегия за прилагане на СИМ, одобрена през 2017 г. Според нея СИМ ще бъде задължително от 01.01.2022 г., за обществени поръчки за изпълнение на строителномонтажни работи на стойност над 5 милиона евро. Във Франция също има официална стратегия за въвеждане на СИМ. В Словения няма задължителни изисквания за СИМ. Независимо оттова, някои големи публични инвеститори вече го изискват в проекти като: тунела „Караванке“ с инвеститор словенската компания DARS, новия железопътен участък в близост до Марибор с инвеститор Словенска Инфраструктурна Агенция, Жилищни квартали с инвеститор Жилищен Фонд на Република Словения. Във Финландия големи възложители като SENAATTI (държавни имоти), FTIA (държавни железници, пътища и морски пътища) и част от големите градове са поели лидерска позиция по отношение на изискванията за използване на СИМ при реализация на железопътни линии, пътища, големи инфраструктурни проекти и др. В Словакия все още няма стратегия за прилагане на СИМ но въпреки тава то е използвано частично в няколко малки и големи обществени проекта. В Хърватия е разработена информационна система подобна на проектното предложение на МРРБ за създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==