45 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 6'2020 довършителни работи Р Е К Л А М А от изследователите на Университета в Уоруик. Новият подход използва газ, вместо вакуум, за преносна среда за електрическата енергия. Устройството представлява по същество тънък прозорец с двоен стъклопакет. Външното стъкло е прозрачно и произвежда електричество. Вътрешниятпрозорец е покрит със специален материал, който действа като източник на електрони под въздействието на осветяването със слънчевата светлина – това се нарича „фотокатод“. Двете стъкла са разделени от безопасен инертен газ – аргон, точно както е при висококачествените прозорци с двоен стъклопакет. Когато слънчевата светлина огрее устройството, електроните се изхвърлятотфотокатода и преминават през газа към външното стъкло, без да се изгубват. Море от неизползван потенциал През есента на 2017 година обаче една снимка на парче прозрачно стъкло обиколи интернет, след като от лабораторията на Държавния университетвМичиган се похвалиха, че са създали напълно прозрачно фотоволтаично фолио. Това накара ВЕИ ентусиасти състояние. Когатопрозорецътпроменя цвета си – процес, който отнема около 3 минути при осветяване от слънцето – само 3% от светлината преминава през прозореца. В началото на 2018 г. учени отизвестната лаборатория в САЩ „Бъркли“ обявиха, че са открили перовскитен материал, който може да се използва за направата на фотоволтаични стъкла. Той може да превключва между състояние на прозрачност и непрозрачност, без това да нарушава ни най-малко фотоелектричните му свойства. Перовскитният материал бе описан в доклада „Термохроматични халидни перовскитни слънчеви клетки“, публикуван в списание „Nature Materials“. За него учените споделиха, че има две състояния на материала, които формират различни кристални структури. Промяната на фазата, открита от учените, първоначално серазглеждала катонедостатък, но изследователите успели да я превърнат в нещо потенциално полезно. Промяната на материала от прозрачно към непрозрачно състояние се задейства от топлина. При лабораторните експерименти изискваната температура била около 100°С. Учените казват, че работят, за да намалят температурата до 60°C. Обратният преход се постига чрез добавяне на влажност към материала. Изследователите казват, че ще работяти върху алтернативинатезиметоди. Доста по-дръзка, но все още несбъдната остана разработката на норвежката компания EnSol, която патентова прототип натънкослойна слънчева клетка, предназначена за напръскване върху каквато и да е стъклена повърхност. Идеята бе рекламирана още през 2010г., но като цяло концепцията за тънкослойни соларни клетки под формата на спрей засега остава по-скоро пожелание. Пак през 2018г. се разбра, че нов вид двоен стъклопакет, който произвежда електричество, е разработен
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==