44 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 6'2020 строители геждат царевица, жито и други хранителни култури. Все по-често специалистите признават, че мястото на PV парковете не е на полето. То е горе, върху сградите, върху покривите, където – така или иначе – има огромна „безполезна“ площ. И не само покривите „бездействат“, не правятнищо полезно и самите стени около прозорците. Това на свой ред провокира множество проектанти, дизайнери и производители да се замислят за „сградно-интегрирани“ фотоволтаици. Най-честата форма са покривните PV системи. Има и такива панели, които се вграждат в „лицето“ на сградата, в нейната фасада. Първитеопитиизглеждаханескопосано, но посе се видя, че ако монтажът се замисля още при проектирането, сградите могат да изглеждат приятно за окото. Видяха се различни проекти, при които плътната част на сградата вместо с мазилка е покрита със специално оразмерени соларни панели. И точно когато сградно-интегрираните фортоволтаици започнаха да изглеждатдаже приятно за окото, назря и идеята самите прозорци да станат също фотоволтаични. Серия иновации Като по даден знак, в края на 2017 и началото на 2018 година няколко различни научни екипа оповестиха свои технологични разработки за фотоелектрични прозорци. През ноември 2017г. светът узна за създаването на термохроматични прозорци, способни да преобразуват слънчевата светлина в електричество с висока ефективност. Те бяха разработени от учени от Националната лаборатория за възобновяеми енергийни източници в (NREL) Нюйоркския университет на САЩ. Самозатъмняващите се прозорци не са новост, но когато те могат едновременно и да произвеждатток, това вече е друго нещо. Разработката се базира на високотехнологични материали като перовскити и едностенни въглеродни нанотръби. Новата технология реагира на топлината, като се трансформира от прозрачна в оцветена. Когато прозорецът потъмнее, той генерира електричество. Така хем засенчва интериора, хем прави ток. Когато слънцето не свети, прозорецът се охлажда, което задейства химична реакция, заради която прозорецът става отново прозрачен и спира производството на електроенергия. Разработеното демонстрационно устройство позволява 68% от светлината от видимата част на слънчевия спектър да преминава, когато прозорецът е в прозрачно тройни стъклопакети, нискоемисионни стъкла и др. Развиха се и самите дограми. Сега те могат не само да издържат тежестта и натоварванията на тези двойни и тройни стъклопакети, но и да понасят значително по-големите размери на стъклената част от прозореца. В резултат на този напредък станаха популярни стъклените фасади. Блестящи отгоре до долу в стъклени обвивки, модерните сгради позволяват на своите обитатели да се радват на широки панорамни гледки към външния свят, без това удоволствие да коства „цяло състояние“ за охлаждане или отопление на интериора. Стъклото позволява и доста красиви и дръзки дизайнерски решения. Те бяха немислими по-рано, в ерата на сградите с плътни стени. Но на кого не се случвало да погледне красивата стъклена фасада на нова бизнес-сграда и да забележи в долния край на всяко стъклено пано да се изтягат ребрените снаги на радиаторите, с които се топлят помещенията? А на кого не се е случвало да влезе в уж луксозна стъклена бизнес-сграда и да установи, че посред бял ден хората вътре работят на изкуствена светлина? Всичко това са компромиси, разбира се. Днес обаче компромисите стават ненужни. Прозорците са на път да се превърнат в активен производител на енергия. Скоро и радиаторът ще стане спомен от миналото, и силно затъмнените прозорци – заради които хората посред бял ден са на изкуствена светлина. Как се стигна до фотоволтаични прозорци Фотоволтаиката е първото нещо, за което хората се сещат, когато става дума за възновяема енергия – онези тъмносини панели с квадрати, които правят електричество от слънцето. Малцина знаят, че едни от първите фотоволтаични панели в света са произведени у нас – в БАН (по това време ги наричат фотоелектрични). Но не това е важно сега. Технологията стана популярна в последните години благодарение на драстичния спад на цените. А бързо спадащите цени са дело предимно на инвазията на Китай – държава, която мощно субсидира своите производители на фотоволтаични системи и по този начин постепенно „превзе“ света. Нарояването на множество фотоволтаични паркове постави на дневен ред въпроса редно ли е наистина да покриваме с фотоволтаици плодородните полета, при положение, че на тази земя може да се отл-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==