24 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 2'2020 строители та на много микроскопични късосъединени галванични елементи, които се появяват на повърхността на метала в контакт с въздуха и влагата. Тяхното възникване се дължи на хетерогенността на околната среда. По този начин електрохимичната корозия предполага наличие на електрически ток-корозионен ток, който възниква по време на корозионния процес и не се нуждае от външна причина. Скоростта на корозия, изразена в тегловни загуби на метал на единица повърхност за единица време, ще зависи от величината на корозионния ток, т.е. от разликата в потенциала на анода и катода и омичното съпротивление на вътрешната верига на корозионния елемент. Ако има външна причина под формата на блуждаещи токове, корозията обикновено се засилва. Има няколко начина за защита на стоманената армировка в бетона от корозия. Едните, са използване на висококачествен бетон със специален състав, въвеждане на неорганични инхибитори на корозия-нитрити хромати, фосфати, борати, силикати. Другите, са допълнителна защита на стоманената армировка от корозия-покриващи лаково-бояджийски филми, листове и други, подобряване характеристиките на стоманата чрез въвеждане на полезни компоненти и отстраняване на вредни примеси, т.е. легиране, електрохимична защита-налагане на външен ток. Около армировката е самия бетон, така че именно той е средата, заобикаляща метала. За удължaване експлоатационния срок на армировката, е необходимо да се подобри ефекта на бетонния камък върху стоманата. На първо място е необходимо да се изключат или, ако това не е възможно, да се сведат до минимум веществата в състава на бетона, които допринасят за интензифицирането на корозионния процес на армировката. Такива вещества са хлорните йони. Добрият плътен бетон на порландцемент с пореста алкална течност-рН-12-12,5, има първоначален пасивиращ ефект върху армировката. Образуват се оксидни защитни филми, под въздействието на водната алкална среда от бетонния камък. Стоманената армировка в бетона е защитена, докато не се наруши пасивното й състояние. Стоманата губи пасивност и започва да корозира в бетона по време на дифузия на хлорни йони и частична карбонизация, когато стойността на pH е 11. Защитниятпасивиращфилм на армировката, се засилва чрез въвеждане на пасиватори в бетонната смес. За целта често се използва натриев нитрит в количество от 2 до 3% от първоначалното тегло на цимента алкалните продукти в бетона, той образува карбонатни съединения, коетоотсвоя страна води до понижаване на алкалността и снижаване на водородния фактор под границата-pH 9. С намаляване на pH под 11,5 пасивиращият слой започва да се разрушава и се създават условия за развитие на корозия при наличие на влага и кислород. Оптималните условия за това са относителна влажност на въздуха 50–70% и околна температура 20–40°С. По-високата относителна влажност на въздуха е благоприятна за развитие на корозия в разположените на открито стоманобетонни конструкции. Същото се отнася и за конструкциите в сутерена на сгради. Там порадитечове има периодичен разлив на води и се поддържа висока влажност. Процесът на взаимодействие на бетона с въглеродния диоксид-карбонизация, протича бавно. Поради тази причина, няма опасност скоро след построяване на сградата да възникнат сериозни повреди в носещата конструкция. Скоростта на проникване на карбонизацията в дълбочина силно зависи и отмарката по якост на бетона. Вторият, атакуващ стоманобетонната конструкция химически агент, са хлорните йони, които се съдържат в бетона още при неговото изливане. Когато те разтворени във водата достигнат до защитния пасивиращ слой, енергично го разрушават. Проникването на хлорните йони е по-опасно и разрушително. Корозията настъпва по-бързо, включително и при по-висока алкалност-pH по-голямот11,5, отколкото под въздействие само на карбонизацията. Тези два процеса протичат паралелно. Карбонизацията може допълнително да повиши нивото на свободните хлорни йони и така общото разрушително въздействие се активизира още повече. В резултат на корозията, стоманата се превръща в ръжда. Този процес известно време „работи“ в дълбочина без видими следи върху повърхността. Когато ръждата избие, процесът е вече силно напреднал. Образувалата се ръжда разширява обема си 2–5 пъти, което рано или късно предизвиква напукване и разрушаване на бетона около засегнатите армировъчни пръти. Антикорозионна защита на армировката През порите в циментовия камък към армировката проникватвъздух и влага. Проникването им към металната повърхност не е равномерно, поради което в различни нейни части, се наблюдава появата на различни потенциали, т.е. протича електрохимична корозия. Последната е резултат от работа-
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==