34 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 1'2020 строители значение. Ще подчертаем, че разликите при двете системи не бива да се възприемат като недостатъци, а по-скоро като различни възможности. Например малките покриви, или с малки водосбори на воронките, са подходящи за гравитачно отводняване, докато при покривни площи над 1000m2 и водосбори над 150m2 по-рентабилно е вакуумното. При гравитачното отводняване водата, чрез воронката, поема по отвеждащата тръба или вертикално, или с много къс хоризонтален клон. При вакуумното има възможност за дълги хоризонтални клонове, в които могат да се включат няколко воронки, и тогава да достигнат до отвеждащата тръба, но се изисква определена минимална височина между покрива и точката на заустване, а за да се избегне въвличането на въздух, отделните водоприемници, свързани към един общ вертикален клон, трябва да поемат еднакви водни количества. И докато за малки покриви системата за гравитачно отводняване все още се проектира почти емпирично, то проектирането на вакуумно водоотвеждане вече става със специален софтуер, като се отчитат всички фактори - от статистически данни за валежите до количествена сметка на предвижданите елементи; при хидравличните изчисления се взема предвид дори съпротивлението при снадки на тръби, което може да повлияе на скоростта на оттичащата се вода. Вътрешното отводняване - среща ли се при скатен покрив? Нека си представим две халета, долепени по дългата си страна. Обикновено това са сгради с двускатни покриви. В такъв случай при всяко от халетата водата по единия склат ще се оттича към улук, монтиран по свободната дълга страна. Какво ставамежду двете халета, в най-ниската зона, там, където двата ската едновременно ще изливат водата, попаднала върху тях? Можем ли да разглеждаме извеждането на водата от тази зона като една интерескона за земното привличане. Тя се завихря по вътрешната повърхност на тръбата, но в центъра винаги остава въздух. Това намалява ефективността на системата. Още при оразмеряване на тръбите се приема, че до 35% от вътрешното напречно сечение пропуска оттичащата се вода, а това изисква по-големи сечения. Вакуумната отводнителна система работи със специални вакуумни покривни водоприемници - воронки, и пълна с вода отвеждаща тръбна инсталация (т.е.оттичането на водата е през цялото напречно сечение). За да се постигне това, не бива да се допуска засмукване на въздух в системата при дъжд. При слаб валеж вакуумната отводнителна система работи като гравитачна. С нарастване на интензивността на дъжда водното ниво около воронките се покачва. След потапянето на противовъздушната клапа на водоприемника, тръбната мрежа започва да се пълни с вода. Като се обезвъздуши, системата достига максималния си капацитет - водният поток увеличава скоростта си, водата изтича при 100% използване на пропусквателната възможност на тръбата. Двете системи за вътрешно водоотвеждане си приличат единствено по това, че зависят от едни и същи външни фактори - интензивността на дъжда и покривната конструкция, съвместно с покритието. Площта на покрива, височината на сградата, тръбната мрежа за отвеждане на водата и присъединяването към канализационната мрежа са факторите, определящи избора на система за всеки отделен обект. При проектирането всички изброени фактори са от
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==