26 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 5'2019 строители Забиването чрез вибриране или ударно набиване става с механизми, използващи различни видове чук или вибронабивач, например забиващ чук, който пада свободно върху забивания елемент с честота 10 удара/минута; паровъздушен чук в полуавтоматичен режим с честота на ударите 30÷60бр./мин.; дизелов чук с честота 40÷100бр./мин.; бързи ударни механизми, с честота на ударите до 230бр./ мин.; виброударни чукове, които използват комбинация от ударна сила и вибрации, и достигат честота на ударите до 1500бр./мин., и др. Този метод пести време за забиване и е по-икономичен.Машините, с които се работи, могат да забиват елементите в почвата, да ги изваждат, да ги поддържат в правилно положение по време на поставянето. Те са така конструирани, че е възможно да се въртят около вертикална ос, рамото да се наклонява в различни направления, да вдигат забиващия чук и самите шпунтове. В градски условия почти не се прилагат вибрационни методи или ударно набиване, за да се избегнат съпътстващите ги шум и вибрации. Безопасност и контрол Шпунтовите елементи трябва да са произведени отматериал с необходимата якост. Шпунтовите стени се монтират и демонтират само под контрола на консултант - специалист в тази дейност. По време на изпълнението им трябва да е осигурена възможност за извеждане на работещите, ако има проникване на вода или почва. Процесът на демонтаж се изяснява още при проектирането - колко и кои елементи ще бъдат демонтирани, колко и кои ще останат в основите. Контролътвключва наблюдения, например за поява на пукнатини в почвата, и специфични операции - следене на сляганията на терена, на горния ръб на укрепването, на хоризонтални премествания на почвената повърхност и на видимата част на укрепването, следене на слягания и хоризонтални деформации на почвата под повърхността, на земния натиск, действащ върху стената, на натоварванията в анкерите, следене на напора на подпочвените води - и това не изчерпва списъка. За тези замервания и контрол се използват и съответните инструменти и техники - прецизно нивелиране, подравняване, инклинометър, устройства за измерване на налягането и др. От проучването до контрола - използването на шпунтови системи за укрепване на строителни изкопи трябва да се поверява само на доказани специалисти Методи за полагане на шпунтовите елементи Показателят, по който разграничаваме два основни метода за изпълнение на шпунтово укрепване, е наличието на вибрации. Ако такива липсват, шпунтовите елементи се забиват пресово, с натиск, или се поставят. При вибрационния метод се използва вибриране и ударно набиване. Пресовото забиване е най-старият вариант за забиване на шпунт. Първата подвижна преса е разработена през далечната 1960г. Забиването с натиск дотогава се е прилагало само върху отделностоящи пилоти. Нововъведението е във възможността да се забиват листови стоманени елементи. Десетина години след това е пуснат в експлоатация подобрен вариант - преса, която се поставя върху група от осем шпунта. Всеки един от профилите е притегнат към работните цилиндри на пресата, които ги набиват в почвата с контролиран натиск. Първата самоходна преса зашпунтови стени, разработена от японска фирма през 1975г., е използвана за пръв път в Европа едва през 1986г. Тази машина, наречена Silent Piler, "върви" по дължината на реда елементи, подлежащи на забиване, като използва възникналото триене по околната повърхност на вече забитите шпунтове. Ако разделим процеса на отделни стъпки, първата е поставянето на нов профил. При втората стъпка захватите, които са свързвали пресата с вече забитите пилоти, се освобождават. Трета стъпка - устройството се премества един ход, т.е.една ширина на единичен профил, напред. При последната стъпка машината отново здраво захваща няколко от вече поставенитешпунтови пилоти, непосредствено до новия, който ще бъде забиван. Именно комбинацията от здравия захватитриенето между шпунт и почва обуславя възникването на съпротивителната сила, която прави възможно забиването на поредния профил. Използват се U и Z-образни профили. Преимуществонапресовото забиване епостигането на минимални въздействия върху околната среда. Нивата на шум, лимитирани за градска среда, са не повече от 75dB. Silent Piler постига този показател на около два метра, и с нарастване на разстоянието нивото на шума пада още. Друго съществено изискване е ограниченото предизвикване на вибрации в почвата. Измерването се съсредоточава върху пиковото ускорение на почвените частици, след като са били подложени на преминаващата динамична вълнà, но Silent Piler се справя и с това.
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==