23 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 4'2019 груб строеж Р Е К Л А М А между тях. Завършващият накрайник - къс елемент с дъговидна форма, позволява изливане на водата директно на терена, но на приемливо отстояние отцокъла на сградата. В най-често срещания вариант водосточната тръба трябва да се включи към улука на някакво разстояние отфасадата на сградата, а след това да слезе до терена по фасадата. Кривките, или преходните части, позволяват необходимите промени в геометрията на отточните тръби. Обичайно единични, те могат да са и разклонени - когато служат за събиране на водата от няколко ската в една водосточна тръба. Външното отводняване - експерименти при плосък покрив Използването на думата "плосък" за характеризиране на определен тип покрив не е съвсем коректно. Колкото и "плосък" да е покривът, винаги е необходим някакъв, макар и минимален наклон, за да се оттича водата. Обичайното оформяне на плоския покрив е с борд по контура, и ако площта е малка, тогава на помощ идват барбаканите. Това са тръбни изделия, които преминават през борда. С кръгло или правоъгълно напречно улуците се монтират с наклон от 5,00mm/m към местата на оттичане. В тези места може да има специални водосборни кутии, които осъществяват прехода между улука и водосточнататръба, коятоще класифицираме като четвърти елемент. Тази тръба е с кръгло, по-рядко с квадратно, напречно сечение и помага на стичащите се количества вода да се влеят в дъждовната канализация. При малки сгради, когато няма заустване в канализацията, се използва завършващ накрайник. Водосточните тръби се разполагат според формата на покрива, броя на ъглите и скатовете. Колкото по-голяма е покривната площ, толкова по-големи трябва да бъдат улуците и броят на водосточните тръби. Може да се приеме, съвсем ориентировъчно, че покривна площ до 100m2 се отводнява с улуци Ø100 и водосточни тръби Ø90, разположени през 10,00÷12,00m. Не бива да се забравя, че окончателното определяне на тези величини е в пряка зависимост от количествата валежи и наклона на покривните скатове. Накрая, като обобщен пети елемент от системата за външно отводняване, ще изброим някои допълващи, но важни приспособления. Такива са скобите за улука, които се поставят на максималноразстояние 60cmедна от друга. Те не само закрепват улука и осигуряват стабилността му, като предотвратяват деформациите му при обилен дъжд или свличане на снежни маси, но могат да бъдат използвани и за получаване на търсения надлъжен наклон. Понякога е добре да се презастраховаме от преливане при ъгъла между два улука, където има улама, чрез използване на специална ъглова планка, която се монтира върху вътрешния ъгъл между двата улука. В край на улук, например при двускатен покрив, се монтира затварящ капак. Самите водосточни тръби се фиксират към прилежащите вертикални повърхности на сградата пак със скоби, но монтирани на разстояние около 2,00m
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==