Енергийна Ефективност | издание 2018г.

40 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ èçäàíèå çà åíåðãèéíà åôåêòèâíîñò Проектът EmBuild подпомага общините в енергийните обновявания на сгради Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект е ключов партньор на проекта EmBuild, финансиран по програма Хоризонт 2020 на ЕС. Проектът ще подпомогне избрани общини и градове за: събиране на необходимите данни и информация, за да се подготви стратегия за обновяването на обществени сгради; прилагане на политики и мерки за стимулиране на икономически ефективни „дълбоки“ енергийни обновявания; управления на инвестиционния процес и улесняване на участието на частния сектор; измерване и на икономиите на енергия и осведомяване на гражданите за по-широките обществени ползи от обновяването и модернизацията на сградния сектор. Общините, с които ЕнЕфект работи по проекта, са Бургас, Габрово, Добрич и Горна Малина. „Бургас, Габрово и Добрич са общини, които имат традиции в областта на енергийната ефективност и работят по доста проекти в тази област. Община Горна Малина е пример за малка община, която иска да се позиционира като „зелена“, но няма достатъчно финансов ресурс за инвестиции, нито възможност за участие в редица програми“, коментира за Списание СТРОИТЕЛИ Драгомир Цанев – Изпълнителен директор на ЕнЕфект. Според г-н Цанев основното предизвикателство в проекта идва от липсата на данни за енергийното потребление в общините, което затруднява извършването на обективен анализ, необходим за изготвянето на дългосрочна стратегия. Друг проблем е т.нар. нормализация. За сградите се установява, че се калкулират енергийни спестявания, които реално са по-големи от действителните енергийни разходи. Защо се случва това? Реалното потребление е много по-ниско или защото не се използват всички помещения в сградата, или защото се поддържа изключително нисък комфорт на обитаване. Тоест, поддържайки нисък комфорт (недоотопляване през зимата и най-често често липса на охлаждане през лятото), тези сгради почти не харчат за енергия, следователно няма откъде да генерират финансов поток от спестявания. Друг важен фактор, според г-н Цанев, е финансовата рамка. „Когато нямаме финансова рамка по един план, той остава безперспективен. На база на финансовата рамка може да се направи избор дали да се повиши комфортът или да пестиш, ако останеш на неудовлетворителен контрол. В подобна ситуация трябва да се поставят някакви цели. От гледна точка на общината целта е едновременно подобряване на комфорта и оптимизиране на разходите, но много често това може да се случи, само ако се подобри функционалността на сградата, с което да се привлекат нови ползватели и инвеститори. За радост проектите за енергийна ефективност дават възможности и в тази насока. В хода на планирането се определят сградите, прави се анализ спрямо различни показатели – финансови, екологични, социални, поставя се обобщена оценка, за да се приоритизират сградите, и се изчисляват финансови показатели, от които става ясно кои проекти имат потенциал за привличане на частно или банково финансиране и кои да разчитат на грант. Важно е да се изпълнят тези процедури, за да се впише проектът в конкретната финансова рамка и да се изберат дейности по проекта, които отговарят максимално на целите“. Според Драгомир Цанев ефектът ще е по-голям, ако обновяванията се изпълняват „стъпка по стъпка“, особено в случай на липса на финансови средства за изпълнение на всички мерки с необходимото качество в рамките на един проект, което често води до компромис с енергийните характеристики. На етапа на енергийното обследване се преценява от какви мерки има нужда сградата или сградите, за да се оползотвори пълният капацитет за енергийни спестявания при оптимална рентабилност на инвестицията. Разработва се пътна карта за последователността на изпълнението и техническите детайли, които ще позволят безпроблемното прилагане на поредицата от мерки. Ако на първи етап се изпълнят висококачествени мерки по сградната обвивка, на втори етап могат да се подменят сградните инсталации, вече оразмерени на база на намалената потребност от отопление и охлаждане. На трети етап могат да внедрят други мерки, например въздухоплътност, вентилация, ВЕИ и т.н, докато сградата окончателно достигне заложения енергиен клас и характеристики. В резултат, в края на един период от няколко години, когато не е правено компромис с мерките и всички етапи са изпълнявани качествено и под контрол, сградата е достигнала максимален капацитет на спестявания. Този подход отговаря на изискванията и на редица потенциални инвеститори, включително на задължените лица според изискванията на ЗЕЕ, тъй като за всяка стъпка се реализират нови спестявания, и е особено подходящ за общини, тъй като режимът на сградите предполага възможност за по-чести намеси и може да се избегне „блокиращият ефект“ на неефективните обновявания дори и при първоначален недостиг на средства.

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==