36 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 2'2018 строители дънната плоча. Вътрешните повърхности могат да се хидроизолират с материал, който прониква навътре и запълва капилярите на бетона и чрез химическите съставкиобразува неразтворими кристални съединения. По този начин в дълбочина на конструкцията се изгражда водонепропусклив екран, оставащ съставна част от бетона. Така изградената хидроизолация е постоянна поради изключителното свойство на активните съставки да реагират и образуват кристали при наличие на влага и вода. Друга възможност за изолиране на вътрешните стени е полагането на хидроизолация от вътрешната страна на конструкцията. След това се полага дрениращ пласт, като отвежданата вода се събира в дренажи. Тези два пласта могат да се покрият със защитна облицовка. Например армировъчна мрежа, върху която се изпълнява пръскан бетон или разтворторкрет. Вътрешно разположената хидроизолация е изложена на влиянието на почвените води. Допълнителна сигурност за хидроизолирането на подземните части на сгради и съоръжения, е бетонът на ограждащата конструкция да бъде с определен клас по водонепропускливост. Вконструкциитенаподземните съоръжения съществуват два вида фуги - дилатационни и работни. Дилатационните фуги допускат хоризонтални и вертикални премествания. Те започват от фундамента, излизат в горната частиширинатаиме между 5и10сm. Тезифуги разделят подземните съоръжения на отделни секции, които действаткато самостоятелни конструкции. Необходимосттаимсе налагаот геотехническите особености, съсъхването на бетона, неравномернитетемператури, земетръсните и други въздействия. Хидроизолирането на дилатационните фуги се постига чрез поставяне на гумени профилни компенсатори. Работните фуги се образуватпритехнологично прекъсване на бетонирането. Такъв пример е връзката между дънна плоча и бетонна стена. В работните фуги няма взаимни премествания заразликаотдилатационните. Тези фуги се хидроизолират, като се обработват задължително с набъбваща хидроизолационна лента на базата бентонит или ко-полимери. При наличие на вода, лентата я абсорбира, като увеличава обема си с напречно сечение приблизително 20-25mm и запушва теча. Така след изливането и втвърдяването на бетона, лентата остава вградена в конструкцията. Хидроизолационните ленти имат устойчивост на налягане, вода, киселина, алкали, ароматни въглеводороди, петролни продукти, толуол, ксилен, отходна вода, замръзване отполиуретан. Има вече изпълнени многотакива хидроизолации от вътрешната страна, които са с много голяма надеждност. Полиуретанът има адхезия с бетона не по-малко от 1,5 МРа, или 15 кg/cm2, което означава, че на m2 хидростатичния напор трябва да е 150 тона, за да се наруши адхезията. Зарадитова се предпочита хидроизолиране с полимерни състави от вътрешната страна, когато е необходимо. Особености при отводняване и полагане на хидроизолации Вподземните съоръжения по хоризонталните повърхности, както и по повърхностите с малък наклон, се създават условия за отводняване. Освен отвеждането на водата покрай стените, може да се наложи планирането на отводнителнитръби във вътрешността на площите при много големи размери на съоръженията. Необходимите наклони се създават с полагането на изравнителен пласт - циментова замазка, която изравнява грапавините на конструктивните части. Изравнителният пластможе да бъде с постоянна дебелина, например замазка 2-3сm, ако горната повърхност на конструкцията оформя наклона. Хидроизолационният пласт се изпълнява обикновено от листови-мембранни, рулонни материали и по-рядко от мазани - течни. Предпазният пласт служи да не се допусне механично увреждане на хидроизолацията по време на засипване на съоръжението. Може да се използват предпазни пластове отфабрични материали, например материал отдва слоя релефен лист и геотекстил, който при монтирането остава отгоре и има дренираща функция. Вертикалните повърхности, както итези с голям наклон, създаватмного добри условия за отводняването. В този случай не бива да се “спестява” изолацията, и особено при високо ниво на почвените води. Защитата на вертикалните хидроизолации от механично увреждане повреме на засипванетоможе също да се извърши с двуслоен материал, състоящ се от релефен лист и геотесктил. Възможно е използването и на тухлена зидария с дебелина 6.5сm. Зидарията с такава дебелина има само защитна функция. След засипванетотя е притисната към стената и така е укрепена. Високото ниво на почвените води налага подземното съоръжение да има дънна плоча, необходима за неговото изолиране. Най общо хидроизолациятанадъннатаплоча сеизвършва по следния начин. При ново строителство се излива подложен бетон. Върху него се полага хидроизолацията с дрениращия материал, а върху тях се разполага стоманобетона на
RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==