Списание СТРОИТЕЛИ | брой 2, 2018г.

24 ÑÒÐÎÈÒÅËÈ 2'2018 строители Арх. Люцканова, имате опит с изграждането на пасивни сгради. Как бихте описали накратко този тип сгради? Пасивна къща е сграда, която е едновременно здравословна, комфортна, енергийно ефективна и икономически достъпна. Създадена като стандарт от немския институт "Пасивна къща" в Дармщадт, Германия, днес концепцията има широко приложение в практиката и се е доказала във всички климатични зони и за всякакъв вид сгради. Какво е особеното при пасивната къща? Пасивните къщи ефективно оползотворяваттоплинатаотслънцето и от вътрешните топлинни източници - хора и електроуреди, като по този начин отпада необходимостта от използването на конвенционална отоплителна система. Tака се постига над 75% икономия на енергия за отопление и охлаждане в сравнение с действащите нормативи. През топлите месеци пасивните къщи прилагат пасивно охлаждане, чрез засенчване и нощна вентилация. Пасивните къщи са здравословни, защото гарантират добро качество на вътрешния въздух. При качественото строителство дори и на стандартни сгради притокът на пресен въздух през пукнатини, фуги и дограми е силно ограничен, поради което се препоръчва редовно проветряване чрез отваряне на прозорците. Това води до дискомфорт от теченията и огромни загуби на енергия. При Пасивните къщи вентилационната система осигурява постоянен приток на свежвъздух на много ниски скорости и без неприятни течения, като оползотворява топлината на изхвърляния въздух чрез високоефективен рекуператор. Пасивните къщи са ценени заради комфорта, които предлагат. Вътрешните повърхности запазват почти същата температура като на вътрешния въздух дори и при екстремни климатични условия. Подходящите прозорци с трислоен стъклопакети качествената сградна обвивка от добре изолирани стени, под и покрив, запазватжеланататоплина вътре в къщата през зимата, а нежеланата горещина - вън от нея през лятото. Оскъпяването за строителство на пасивна къща варира между 5 и 15% в зависимост от проекта. Инвестицията се изплаща за около 10 години от спестената енергия, като комфортът на обитаване, както и други ползи, като щаденето на сградната конструкция, не може да бъде оценен с икономически показатели. Имате ли наблюдения какъв е общественият интерес към подобно строителство и на какъв етап е пазарът? Както знаете до 2018 година България е длъжна да въведе като задължителен стандарт за проектиране и строителство Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС). За съжаление ние сме далече от изпълнение на задълженията ни. В България, когато ти кажат че някаква норма влиза в сила от дадена дата, човек знае, че ще има закъснение с поне 2-3 години и гратисен период от още толкова. Как се прави това на други места? Пасивният стандарт вече е задължителен за всички сгради в регион Брюксел. Как са успели да го постигнат? Първо са направили няколко пилотни сгради и на базата на техния анализ са решили да въведат стандарта. Изработили са нормативи, методология, софтуер и са обявявили, че след 5 години стандартътще стане задължителен и нормативите ще влязат в сила. Тези 5 години са били достатъчни за всеки строител и проектант да се подготви и да бъде готов. На нас ни остава още една година, а повечето хора дори не знаят какво е Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС).Отдруга страна, частният инвеститор се интересува и знае къде иска да вложи парите си. За съжаление засега това са предимно малки инвеститори. Трябва да се раздвижи целият пазар на недвижими имоти, да се търси по-доброто качество, защитено със сертификат. Аз съм оптимист. Почти Нулево Енергийната Сграда (ПНЕС) се строятнавсякъде около нас, няма причина това да не стане и тук, просто ще е малко по-бавно и по-мъчително. Концепцията на пасивната къща се е доказала за всякакъв вид сгради Разговор с арх. Иглика Люцканова, бюро Солер Архитекти

RkJQdWJsaXNoZXIy MTEyMTYwMw==